Петокнижие Исааково. Сбогом, Шанхай

Това издание, обединяващо в един том Петокнижие Исааково и Сбогом, Шанхай, се посвещава на стогодишния юбилей на големия хуманист и творец Анжел Вагенщайн. Но какво е един век на фона на вековечните ценности и идеи, оплодили неговото литературно и кинематографично творчество... Заедно с романа Далеч от Толедо посочените заглавия оформят своеобразен триптих, посветен на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Редейки думите като перли в огърлица, писателят създава разтърсващ и пленителен разказ за мътния въртоп на една преломна епоха, за пъстротата на човешките характери и краха на илюзиите, за сложността на живота, който е безсърдечно кратък, а човешката надежда - неутолима.

Петокнижие Исааково би могъл да се определи като нещо средно между Исак Башевис Сингер и Ярослав Хашек с неговия храбър войник Швейк. Изпъстрен с еврейски вицове, романът описва ужасните и все пак весели превратности на различните режими от 1914 година до наши дни. Една пророческа книга.

Сбогом, Шанхай обрисува една малко известна страница от еврейската трагедия през Втората световна война: шанхайското гето. Около трийсет хиляди бежанци от нацизма, предимно германски и австрийски евреи, търсят убежище в Шанхай - формално все още с ограничения статут на открит град. Там новите му обитатели - в по-голямата си част интелектуалци - изпитват цялата бруталност на японската военщина и горчивината на унижението. Но и силата на солидарността и активното човешко съпричастие.

През 2004 г. романът Сбогом, Шанхай получи Европейската награда за литература Жан Моне, а френското правителство удостои автора му със званията Офицер на Ордена на изкуствата и литературата и Офицер на Ордена за заслуги.

Книгата е част от поредицата Бисерна поредица на издателство Колибри.

Анжел Раймонд Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрирали по политически причини.

Във връзка с една амнистия семейството се завръща в София и Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. След влизането на България във войната на страната на хитлерова Германия той е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение срещу фашизма. Предаден при една акция в София и инквизиран жестоко, Анжел Вагенщайн е осъден на смърт. Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия в България. Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта, като един от ръководителите на първия български фронтови театър "Народна естрада".

След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия /ВГИК/ и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Във връзка с предстоящата 90-годишнина от учредяването на първата в света филмова академия, ръководството ѝ е уведомило съответните български власти в Москва за намерението си да присъди на Вагенщайн званието Доктор хонорис кауза.

Автор е на сценариите за над 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси за възрастни и деца са поставяни в България, Румъния, Русия и Испания. Филми по негови сценарии са носители на редица големи национални и международни филмови награди.

Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата, през януари 1989 г. За участието си в борбата срещу фашизма и тоталитаризма той е удостоен с офицерската степен на френския орден "За заслуги", а по-късно френското правителство го обявява и за офицер на Ордена на изкуствата и литературата. Депутат в VІІ Велико народно събрание, 1990 г., приело новата демократична Конституция на страната.

Неговите романи, освен в България, са публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. Книгите от знаменитата трилогия "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" са посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война и представляват виртуозна сплав от ерудиция, съкровеност, мъдрост и мощна повествователна енергия. През 2013 година се състоя представяне на руското им издание в том със заглавие "Двадесети век. Изгнаници". Тези литературни творби са удостоени с най-високи международни награди, в това число Европейската награда за литература "Жан Моне" и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.

През 2002 г. Президентът на Република България удостои Анжел Вагенщайн с най-високия български орден "Стара планина" - I ст. за заслугите си към българската култура. През 2011 г. издателство "Колибри" публикува книгата му "Преди края на света. Драскулки от неолита". Един ироничен и мъдър роман равносметка, побрал съкровени спомени от "неолита" на епохата, забавни епизоди от кухнята на киното, непознати страници за Съпротивата и за парадоксите на времето, в което живеем.

Въз основа на "Съновидение за св. Борис I", един дълбоко емоционален и проникновен текст с привкус на старинна хроника, е създаден сценарият на емблематичния игрален филм "Борис I" на режисьора Борислав Шаралиев с участието на Стефан Данаилов в ролята на големия български владетел.