"Колцина от нас са допускали или знаели, че Айрис Мърдок, майсторката на художествена проза и на няколко философски съчинения, е писала и поезия? Представя ни я за пръв път на български език тази колекционерска книжка в лимитиран тираж, с цветни илюстрации, отпечатана на специална хартия, с чийто нюанс искаме да помогнем на едно деликатно пътуване назад, към времето на писането на стиховете. Както подобава на заглавието, книгата представя една цяла година, месец по месец, през избрана за всеки месец... птица. Като полъх от птиче или ангелско крило, в тих и мъдър летеж на сърцето, в минималистичен - някои биха ... |
|
Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. - след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче - не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното - чрез отвъд-ситуативния смисъл, ... |
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
|
"Каравелов е нов тип личност. Той изхожда от нова епоха, свидетелства за нея и я изразява в цялата и пълнота и смисъл. Ние виждаме един голям писател, проникновен мислител, публицист с удивителната способност да анализира и убеждава с аргументи в правотата на своите идеи, разказвач от най-високо равнище, който пише просто и ясно, увлекателно. Любен Каравелов преодолява жанровата недостатъчност на модерната българска литература и я утвърждава като пълноценна литература на новото време. Писателят владее и се възползва от богатството на книжовния език и показва неговите огромни възможности да изразява всякакви ... |
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Второ допълнено издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм ... |