"Магът ги насочи на изток, към Златолист. Никак не се учудвам! - помисли си Радина. - Между местата, избрани от Преподобна Стойна и Ванга трябва да има нещо необикновено!
Боян нареди да излязат от асфалтовия път. Хванаха по черен и неравен, водещ нагоре към хълмовете. Всички мълчаха. Сърцето на Радина бе свито в тежко предчувствие, а мъжете гледаха през прозореца с безизразни лица. Пътуваха дълго, промушвайки се през храсти и преодолявайки камъни и паднали дървета. Джипът беше високопроходим, а Крис имаше огромен опит в карането из такива диви местности. Накрая стигнаха до висок отвесен скален масив, който сякаш подпираше платото над тях. Боян ги прикани да излязат от колата. Последваха го. Той се изкачи до подножието на скалите и тръгна наляво.
След стотина метра видяха полуразрушена раннохристиянска църква, изградена от дълги и плоски червени тухли. Красивите ѝ арки и колони напомняха за изключителните строителни умения на предците. Беше обрасла с къпини и храсти, но с едно движение на ръката Магът ги накара да се отдръпнат и той влезе през липсващата врата. Огледа се и направи знак да го последват. Озоваха се в зала, потънала в прах, паяжини и изронена мазилка. В дъното ѝ се виждаше срутване. Боян ги поведе точно натам, в ръката му незнайно откъде се появи лопата и той започна да разчиства пръстта и тухлите. Крис поиска той да свърши тази работа и Магът му я отстъпи. Показа се тесен проход навътре. На стената ясно се виждаха един до друг, макар и поизтрити от годините, знакът на рода Дуло и богомилският равнораменен кръст. Над тях имаше друг знак, приличащ на слънце. Магът застана пред прохода и го загледа съсредоточено. После затвори очи и известно време мълча. Сякаш изследваше с вътрешното си зрение накъде отива този тунел и се молеше едновременно. Радина последва примера му и се отдаде на безмълвна молитва. Молеше се и се опитваше да прозре в това, което ще се случи. Толкова ѝ се искаше да добие поне малка представа за събитията от предстоящите часове! Но в ума ѝ цареше бъркотия и тя не долови нищо.
Боян отвори очи, събра малко сухи съчки и дърва върху натрошените тухли, а Крис услужливо извади сух спирт и запали огън. Когато огънят се разгоря, хвърлиха в него още сухи дърва и Магът заговори тихо:
– Ако минем през този проход, ще попаднем в огромно подземие, от което започват различни коридори. Във всеки коридор се съхраняват древни реликви – като се започне от сечива и всякакви съкровища и се стигне до безценни книги и мумии на животни и същества, които отдавна са изчезнали от Земята. Там има русалка, кентавър, трицератопс, мамут, архиоптерикс... Но главното съкровище се намира в голямата зала. Скрито е в каменен сандък, който не е отварян вече хиляди години след като Потопът заличи културата на Атлантите. Оцелелите сред тях пренесоха с подводници всичко ценно, което успяха да спасят и го оставиха на западния бряг на Черно море и на южния бряг на Средиземно. Сред безценните им дарове беше Граалът – кристалният череп на жреческата каста, който пази равновесието между духа и материята на нашата планета. Кристалите са една от най-древните форми на живот, но при тях времето тече извънредно бавно. Кристалът от Атлантида притежава свой разум. Той има свойството да поглъща енергията около себе си. Огромният взрив на Атлантида го заредила с толкова отрицателна сила, че оттогава до днес той не може да възстанови равновесието. Затова материалните ламтежи и грижи превзеха обединеното съзнание на човечеството и изтикаха назад духовността. Така се създаде свят с огромни богатства и крайна бедност, с войни и страдания. Ако достигнем до кристала и той ни позволи да го изнесем на слънце и да го заредим със светлина, светът отново ще стане съзвучен, мирен и благоденстващ. Но не е никак лесно да го направим!
– Какво ще ни спре? - попита Крис.
– Многобройните защити на пещерата-подземие - усмихна се Магът. - Ще бъде много трудно да ги преодолеем, защото те не са само механични, а и енергийни.
– А как ще се справим с тях? - попита неуверено Радина.
– Не зная точно колко и какви са те! Ще бъде импровизация - усмихна се насърчително Боян. - Преди да влезем, искам всеки от вас да изчисти съзнанието си напълно! Изгонете всички мисли и ги заместете с намерение да отдадете себе си на България и света! Саша, ти мисли за съдбовната връзка между България и Русия и общото им предназначение като носители на светлината! А сега вземете всичко, което счетете за необходимо, но нека не пречи на движенията ви! И нека се помолим!
Те изпълниха нареждането на Мага. Радина окачи на врата на двамата мъже сребърно колие с розетата от Плиска. Своето бе сложила още вчера. После постави върху фонтанелата си камъка за защита от Тибет и го затисна с лента за коса. Крис вече бе закачил на колана си нож, здраво въже с яки карабинки в двата края и фенерче. Всички застанаха в кръг около огъня. Той бе прегорял, но жаравата светеше в червено. Боян хвърли шепа тамян върху нея и всички поеха от дима му. Хванаха се за ръце, клекнаха около огъня, затвориха очи и замълчаха. Радина опита да изключи съзнанието си, но натрапчивото усещане за нещо, вече преживяно, не я оставяше на мира. Пак с огън и тамян Боян бе започнал онзи обред в Родопите, когато преди повече от три години бяха освободили Духа от сферата. Тогава я бе накарал да ходи по жаравата, за да спечели правото да го извърши. Какво ли щеше да стане сега?"
Из книгата
Рейтинг: 9.60 / 5 гласа
