Голямата странна градина

Във всяко дете живее и един възрастен човек, във всеки възрастен човек продължава да живее и едно дете. Ето защо Голямата странна градина е приказка и за деца, и за възрастни.

"Написах Голямата странна градина преди петдесет години, преди половин век, когато сякаш бях непознаваемо различен, живеех в друг човек и в нечий друг живот. Тогава бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах, обичах да разсъждавам и да пиша за смъртта, защото подсъзнателно бях убеден, че тя никога няма да ме сполети. Бях до болка изпълнен с възторга и с блясъка на думите, с щастливото страдание на думите, напливът на думите не ми даваше покой, нощем те ме будеха, правех си силно горчиво кафе и сядах да пиша.

Тогава на бял свят се пръкна моята първородна дъщеря. Кръстихме я Неда, защото името се състоеше от не и да, а точно такава, между не и да трябва да бъде всяка истинска жена. Улисан в това щастие, аз реших, че трябва да се отблагодаря на съдбата и написах приказката за деца и възрастни, посветена на Неда - Голямата странна градина. Преди няколко месеца, докато се ровех в библиотеката, малката беззащитна книжка случайно попадна в ръцете ми. Прочетох я и ми стана едновременно щастливо и тъжно за отминалия живот, за това, че аз съм в края на собствената си така обладана от светлина и мрак, от полусенки и човешки същества прекрасна и странна градина, че вече надничам зад оградата и там ме очаква единствено несвършването на Пътя.

Пред вас е Голямата странна градина... добре дошли в тази книга, добре дошли при мен такъв, какъвто бях!"
Владимир Зарев

"О, колко е мъничка тази градина - сто крачки напред и сто крачки назад, сто крачки наляво и сто крачки надясно, сто крачки в едната страна и после сто крачки в другата. А светът не може да бъде толкова малък, защото в противен случай къде биха живели децата? Неда вътрешно в себе си реши, че на всяка цена утре ще излезе от нея и ще потърси Пътя."
Из книгата

Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е Българска филология в СУ Климент Охридски. От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература Съвременник, а от 1988 г. е негов главен редактор.

Владимир Зарев има 19 книги, дванайсет от които са романи: Денят на нетърпението, Хрътката, Хрътката срещу Хрътката, Лето 1850, Светове, Разруха, Поп Богомил и съвършенството на страха, Орлов мост и Чудовището. Измежду тях особено място заема епичната семейна сага Битието, Изходът, Законът. Действието в романите се открива през 1890 г. и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски език и вече има две издания в Австрия и Германия. Огромна популярност и тринайсет издания в България има и романът на Владимир Зарев Разруха, който се радва и на невероятен успех в немскоезичния свят. Той е номиниран за две от престижните европейски литературни награди и за него са публикувани над 40 възторжени рецензии. Издателство Хермес преиздаде книгата за деца и възрастни на Зарев Голямата странна градина. Луксозното илюстровано издание е истинско полиграфическо бижу.

Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди Иван Вазов и Елин Пелин. През 2017 г. той бе удостоен и с Държавната награда Св. Паисий Хилендарски, а през 2019 г. получи от президента орден Стара планина - първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН. През 2022 г. беше удостоен с награда Перото за цялостен принос към българския литературен контекст.