Ние, другите. Сцени от личния и обществения живот през XX век

Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот.

"Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна."
Из книгата

В духа на непознатия до този момент софийски магически реализъм, живи и мъртви обкръжават дома на сем. Стоянович в центъра на столицата. Черният цвят по една ограда като метафора за епохата
Живот по време на блокада. Представяне на едно необичайно семейство
Във фамилния циркус се включват гости, приятели, картини и снимки, които наблюдават от тоя и от оня свят как ще свърши блокадата. Психологическите портрети на участващите започват да наподобяват епикризи
Особености на портретното изкуство и неговото неравнозначно участие в реалния живот. Някои размисли за историята, която съвсем не е приказна
Сред леко раздрънкана клавирна интермедия атмосферата придобива известна царственост. Рязък преход от аристокрация към буржоазия
Краят на блокадата разпилява членовете на семейството в различни посоки. Черният цвят продължава да създава проблеми на главния герой, но пък привлича пъстра общност от съмахленци, доносници, приятели и чешити
Настъпващата вечер е изпълнена с обещания за почивка и разгул, но вместо това донася бомбардировка и евакуация
Сцени от един евакуационен живот. Както нерядко се получава в новата българска история, точно когато има най-голяма нужда от тях, държавниците са неоткриваеми. Рязък преход към различните интерпретации на спортното увлечение
В очакване на 9 септември. Време за равносметка. Наистина ли ръкописите не горят?
Специфики на съществуването под новата власт. Макабрен водевил насред Централните софийски гробища
Все същата обстановка - необичаен академичен разговор
Безрадостна характеристика на времето. Извисяването на доносничеството и падението на нормалността. Хроника на една предизвестена любовна смърт
Рецепти за оцеляване. Окончателна победа на страха, ослушването, оглеждането, съмнението във всички и всичко, завистта. раждането на новия български национален характер
Изкуството на мазането и замазването в изграждащия се нов социалистически свят. Трайно заселване на новодомци от широката съветска страна
Опит за портрет на неканените съветски съквартиранти. Майор Орлов и неговата карабина
Едно неочаквано приятелство
Критически анализ на другите. Компромисът като грях. Повдигане на големия въпрос за (не)възможното лично съучастие в колективното пропадане
Която е по същество продължение на предходните размисли. Радиодни и съществуване като персона нон грата
Демократични трептения, или защо всичко ново е добре забравено старо
Животът в киното. "Филмът хубав ли е или съветски?" Личности и реалии в първите стъпки от изграждането на социалистическото кинопроизводство
Теметично-художествена рамка на ранното социалистическо кино като изпитание за издръжливост. Мрачни размишления за вкуса на епохата, критиката, цензурата и автоцензурата
Диалози (със Страшимир Рашев поради очевидната липса на Платон)
Кинематографични пробиви - въпреки всичко. Характеристика на основните персонажи по казуса въпреки всичко
Икономика на социалистическата кинематография. Киноцентърът в Бояна и неговите обитатели
Ерата Писарев
Една комедия на абсурда, наречена Фестивал на българското кино на остров Елба, която казва почти всичко по въпроса, що е то българско кино и има ли то почва в чужбина
Промени. От Ерата Писарев към Ерата Ненов
Киното като един от основните фактори във финансово опустошителното събитие 1300 години България и други безобразия
Нови фестивални приключения, водещи до вече познати заключения. Ерата Стайков
Време за преход и за финални размишления