Четирите вятъра

История за надеждата и силата на човешкия дух.

Четирите вятъра е разтърсващ роман, описващ Голямата депресия и хората, които са я преживели. Суровата реалност, която разкрива сблъсъка между имащите и онези, загубили всичко.

Тексас, 1921 година. Време на изобилие. Първата световна война е приключила и светът се намира на прага на нова и по-светла епоха. Но за Елса Уолкот, заклеймена от семейството си като неподходяща за брак, бъдещето изглежда пусто и мрачно. До нощта, в която среща Рейф Мартинели и животът ѝ се променя завинаги. За да спаси погубената си репутация, тя трябва да се омъжи за човек, когото почти не познава.

През 1934 година светът вече е коренно различен. Милиони хора са останали без работа, а Прашните бури безмилостно погубват Големите равнини. Фермерите отчаяно са борят да запазят земята и поминъка си. Водата пресъхва и няма реколта. Фермата на Мартинели загива, както и бракът на Елса.

В тези несигурни и опасни времена, Елса Мартинели, също като много от нейните съседи, трябва да направи мъчителен избор: да се бори за земята, която обича, или да замине на запад, към Калифорния, в търсене на по-добър живот за децата си...

Кристин Хана е автор на 22 романа, бестселъри на Ню Йорк Таймс. Юрист по образование, тя живее със сина и съпруга си в северозападната част на тихоокеанското крайбрежие на САЩ и на Хаваите. Носителка е на много номинации и награди на Асоциацията на писателите на романси на Америка и на списание Романтик Таймс. Романът ѝ Славея (преведен на 43 езика ) е избран от читателите за роман на годината (2015) в категория Историческа проза в Goodreads Choice Awards.

"Дни наред Елса остана скрита в стаята си, твърдейки, че не се чувства добре. В действителност не можеше да се изправи пред баща си с накъсаната си прическа и нуждата, която тя разкриваше. Отначало се опита да чете. Книгите винаги са били утехата ѝ; романите ѝ даваха пространство да бъде смела, храбра, красива, макар и само във въображението си. Но червената коприна ѝ шепнеше, викаше я, докато най-сетне Елса не остави книгите и не започна да оформя кройки на рокля от вестници. След като приключи, ѝ се видя глупаво да не продължи нататък, така че изряза плата и започна да шие, просто за забавление.
Докато шиеше, започна да изпитва невероятно чувство: надежда.

Най-сетне, една съботна вечер, тя държеше готовата рокля. Беше самото въплъщение на модата от големия град - горна част с V-образно деколте и ниска талия, асиметричен подгъв; напълно предизвикателно модерна. Рокля за типа жена, която танцува по цяла нощ и няма никакви грижи в живота си. „Флапърки“, така ги наричаха. Млади жени, които размахваха своята независимост, които пиеха контрабанден алкохол, пушеха цигари и танцуваха в рокли, които разкриваха краката им. Трябваше поне да я пробва, дори и никога да не я облечеше извън тези четири стени. Взе си вана, обръсна си краката и плъзна копринени чорапи по голата си кожа. Нави влажната си коса с ролки, които закрепи с фиби и се помоли да създадат поне някакви вълни. Докато косата ѝ съхнеше, Елса се вмъкна в стаята на майка си и зае малко козметика от тоалетката ѝ. От долния етаж чуваше музика да свири от виктролата.
Най-сетне среса леко вълнистата си коса и сложи бляскавата сребриста лента за глава на челото си. Пристъпи в роклята; тя се понесе покрай тялото ѝ, ефирна като облак. Асиметричният подгъв подчертаваше дългите ѝ крака.

Навеждайки се по-близо до огледалото, Елса подчерта очите си с черен въглен и нанесе с четка линия бледорозова пудра по острите си скули. Червеното червило направи устните ѝ да изглеждат по-пълни, точно както обещаваха в женските списания. Погледна се и си помисли: О, божичко. Аз съм почти красива.
– Можеш да го направиш - каза си тя на глас. Бъди смела.
Когато излезе от стаята си и докато слизаше по стълбите, изпита изненадваща увереност. Цял живот ѝ бяха повтаряли, че е непривлекателна. Но не и сега... Майка ѝ я забеляза първа. Плесна баща ѝ достатъчно силно, че да го накара да вдигне поглед от евтиното издание на своя Фермерски журнал. Лицето му се набръчка сърдито.
– Какво си облякла?
– Аз... сама си я уших - отвърна Елса и сплете ръце нервно.
Баща ѝ затвори Фермерски журнал със замах.
– Косата ти. Боже мили. И тази рокля на блудница. Върни се в стаята си и не се излагай повече.
Елса се обърна към майка си за помощ.
– Това е последната мода...
– Не и за възпитаните жени, Елсинор. Коленете ти са на показ. Тук не е Ню Йорк.
– Тръгвай - нареди баща ѝ. – Веднага.
Елса понечи да се подчини. След което се замисли какво означаваше това и спря. Дядо ѝ Уолт би ѝ казал да не се предава. Тя се насили да вирне брадичка.
– Ще отида в нелегалното заведение да послушам музика.
– Няма. - Баща ѝ се изправи. – Забранявам.

Елса побягна към вратата, уплашена, че ако се забави, ще спре. Изскочи навън и продължи да тича, без да обръща внимание на гласовете, които я викаха. Не спря, докато задъханото ѝ дишане не я принуди."
Из книгата