Второ издание.
Дневници, спомени, афоризми, есета.
"Радваме се да представим второто издание на Последната клечка, тъй като първото от 2006 година отдавна е изчерпано. Да издаде отново тази книга беше един от последните проекти на Джони Пенков, който за жалост наскоро ни напусна. Силно повлиян от баща си в хумора, афоризмите, критичността и бохемството. Джони бе приел от него и характера на хомо луденс - любов към остроумията и маскарадните. От него изглежда той бе наследил и етнографския интерес към фолклора.
Дневниците на Иван Пенков съдържат размисли от житейския му опит на художник, наблюдения и критични мнения за съвременниците му от 20-те до 50-те години на 20-ти век. Неговото интелектуално обкръжение е и част от цивилизацията на кафене Цар Освободител, където той е редовен гост.
Днес през повратната 2022 година, Дневниците са особено актуални - най-вече със спомена за двете Световни войни, на които Иван Пенков е съвременник. След активното му участие в Първата, негово е категоричното заключение: "Войната е театър за тези, които я наблюдават, аз за тези, които участват в нея и рай за онези, които продават билетите."
Ива, Тодор и Иван Пенкови
Иван Пенков (1897 - 1957) е виден художник от първата половина на 20
ти век, представител на движението Родно изкуство. Живописец, приложник и сценограф, автор на известните стъклописи в Ректората на Софийски университет, в Съдебната палата и в Народната банка. Професор по приложно изкуство в Художествената академия (1939 - 1955); основател на катедрата по сценография, духовит обитател на кафене Цар Освободител. В приятелския му кръг са редица известни негов и съвременници като
Александър Балабанов,
Илия Бешков, Майстора, Андрей Николов, Иван Милев,
Светослав Минков, Дечко Узунов, Тодор Боров,
Никола Михов и други.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
