Подобно на камерата в един от разказите, писателят се опитва да не пропусне нито една подробност от онзи, невидимия свят на нежеланите хора. Тя прониква във вонящите канали с пълзящите в тях деца от специалните изолирани зони, запечатва бягството на едно малко момиче от света на пиянството и наркотиците, ослепява от взривовете на нестихващите войни, където децата нямат цел, освен да бягат далеч от звука на смъртта; оцелява посред опожаряването на едно индианско село, бяга след прогонените и избити животни, вдишва зловонието на наркополетата край умиращата жива гора... Надеждата? Един свят, където всеки ще бъде видим. Имената на героите и на техните градове и села, на реките, на животните в гората, са записани и изречени, видими и обичани в тази книга...
"Картините не са като паметта - те не могат да се връщат назад във времето... Лицата, телата, всяка бръчка, всяка следа, малката гънка в ъгълчето на устата, под устната, сухожилията на врата, трите резки на врата, близо до тила, ключиците, скулите, резката между гърдите. Ръцете, понякога толкова красиви, а друг път толкова обикновени, китките, жестовете. Ръцете, които се схващат, пръстите, увредени от работа, от сапунената вода. Само аз ли описвам, преглеждам, запаметявам, и за кой опис, за коя наука? Кой ще прочете моята памет?"Книгата е част от поредицата Безкрайна проза на издателство Леге Артис.
Ж. М. Г. льо Клезио
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
