"Любов, омраза, възторг, страст... Жените, които предизвикват подобни емоции, са любимки не само на своите съвременниците, но и на поколенията след тях. Природата ги е дарила с уникални качества и умението да въздействат на заобикалящия ги свят по неповторим начин. Всичко това ги поставя във фокуса на общественото внимание и ги превръща в легенди, които светът винаги ще помни. Векове наред се разказват предания за хубостта на Клеопатра, но когато археолозите разкриват нейно изображение, става ясно, че тя не е била кой знае каква красавица - с гърбав нос, голяма уста и резки черти на лицето, въпреки че според някои исторически сведения мъжете са били готови да умрат само за една нощ с нея. В тази узурпаторка на престола обаче е имало нещо, което е карало императорите да захвърлят в нозете ѝ интересите на държавите си и дори собствения си живот.
Какъв ли характер трябва да е притежавала младата принцеса София Фредерика Августа от малкото германско княжество, за да замине за огромната, далечна и плашеща Русия и там да се отдаде на духа на новата си родина, да спечели обичта на придворните, а след това да извърши държавен преврат, да се превърне в символ на Златния век на руската култура и да влезе в историята като Екатерина Велика?
Фаина Раневская никога не се е смятала за красива, но и не се е притеснявала да бъде това, което е - малко грозновата, но безкрайно талантлива и безмилостно саркастична, особено по отношение на собствената си външност. Зрителите ѝ са я аплодирали на крака. Играта ѝ с Ростислав Плят успява да превърне посредствената постановка Нататък е тишина, играна в театър Моссовет, в истински шедьовър на драматургията. Според сюжета на пиесата една възрастна двойка трябва да се раздели: децата им могат да се погрижат само за единия от родителите си и настаняват майка си в старчески дом.
"Нека си поплачат в театъра - казва за зрителите Раневская, - така по-малко ще плачат в живота." И зрителите наистина плачат след представлението и нямат сили да си тръгнат от салона, защото са се срещнали със собствената си болка, неразбиране и равнодушие от околните. В театъра дори пристигат писма, в които хората споделят, че след спектакъла са се сдобрили с близките си, които не са виждали от години. Кое е карало аржентинците с възторг да посрещат всяка дума на Ева - съпругата на президента Хуан Перон? Защо жените по цял свят са се обличали като Марлене Дитрих?
Кое е накарало консервативните англичани да посрещнат като нещо напълно естествено идването на власт на Желязната лейди Маргарет Тачър, макар дотогава в страната да са властвали само мъже? Какво обединява всички тези жени? Коко Шанел казва: "Ако една жена на тридесет все още не е станала хубава, значи е или мързелива, или просто глупава". И то по времето, когато жените на тридесет са смятани във втора младост, а тези, които носят панталони - за пропаднали! Може би общото помежду им е била способността им да работят много, за да постигнат целите си, макар всички наоколо да са казвали: "Пътят, който си избрала, не е за теб и не е сигурно дали постъпваш правилно".
Когато деветгодишната Тачър спечелва училищен конкурс, директорът ѝ казва: "Това беше чист късмет, Маргарет". "Не - уверено му отговаря тя, – това е заслуга." И въпреки всичко е нужен и мъничко късмет: да си в точното време на точното място, да накараш нужния човек да те забележи. Но за да те забележат и за да се откроиш сред тълпата, не е достатъчно да имаш мило личице. А и за да се озовеш на точното място, се изискват известни усилия.
Джин Бейкър кани младата Норма да се снима в киното, още преди тя да е станала платинена блондинка и да е променила името си на Мерилин Монро. Може би причината се крие във все същото необяснимо нещо? Да не те е страх, че ще останеш неразбрана, че ще те пренебрегнат, че няма да те оценят както подобава - още едно качество, което сродява по някакъв необясним, но неизбежен начин жените, които промениха света. "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!" - сигурно всички те биха се подписали под този прочут лозунг.
Смелост, самочувствие, разбиване на стереотипите и... загадъчното "нещо". Ирационалното е необяснимо, но ако прочетем житейските истории на всяка от тези изключителни жени, може би ще успеем да разгадаем тяхната тайна."
Из книгата
