Най-голямата тайна на Хитлер

Второ издание. Той е известен като тиранин и диктатор, но за личността му се говори рядко и малко. Защо Хитлер избягва да споменава предците си, защо не казва нищо за детството и младостта си? Поради каква причина през 1937 година, когато вече е на 50 години, пише своето политическо завещание? Защо по време на Втората световна война не предприема пътувания до фронта, до щабовете и до полевите болници?

Анализирайки задълбочено живота на фюрера по пътя към властта, авторът подробно обследва тайните и особеностите на съзнанието на Адолф Хитлер. Леонид Млечин разглежда в детайли и формирането на щурмовите отряди. Отделни части от книгата са посветени на емблематични фигури на Третия райх, а също и на някои малко известни факти и събития, допълващи общата картина на Втората световна война.

Книгата е част от поредицата Втора световна война на издателство Паритет.

"В началото на септември 1907 година Хитлер заминал за Виена, за да постъпи в Академията по изящни изкуства. Неговата рисунка била призната за неудовлетворителна. Директорът на академията съчувствено казал на Хитлер, че от него няма да излезе художник. Посъветвал го да се пробва в архитектурата. Но и това се оказало невъзможно, тъй като Хитлер не бил завършил училище и нямал диплома за зрелост. Можел да се върне в училище, но не искал.

Майка му Клара се разболяла от рак на гърдата, когато била само на четиридесет и шест. Направили o операция, която изглеждала успешна, но ракът дал метастази на белите дробове. Това била смъртна присъда. За нея, както за момичето и къщата, се грижела сестрата на Хитлер, умелата и способна в домакинството Ангела. Тя успявала да свърши всичко, макар че през октомври 1906 година родила сина си Лео и скоро отново била бременна. Клара била сигурна, че синът o е станал студент, и тази мисъл вероятно я е сгрявала в последните o минути. Тя умряла на 21 декември 1907 година. Хитлер отишъл при доктора да му благодари за всичко, което направил за майка му. В този момент той бил искрен. Но в душата си винаги обвинявал доктор Блох за смъртта ѝ. Това не увеличило симпатиите му към докторите-евреи.

На осиротелите Адолф и Паула отпуснали пенсия - по двадесет и пет крони. Малката Паула взела при себе си Ангела, която вече била родила и дъщеря.Тъй като първия син нарекли на името на бащата, на момичето дали името на майката - така се появила втората Ангела Раубал, племенница на Хитлер, която той ще нарича Гели. През февруари 1908 година Адолф се преместил във Виена. Последвал го неговият приятел Август Кубичек, който искал да учи музика и се надявал да постъпи в консерваторията. Те наели стая при фрау Закрейс на улица Щумпергасе номер 31, където Хитлер бил отсядал по-рано. Те живели заедно четири месеца. В края на учебната година Кубичек се върнал при родителите си, с които прекарал лятото. През септември Хитлер се опитал отново да постъпи в художествената академия, в класа по живопис. Този път дори не го допуснали до изпита, тъй като представените от него рисунки не съответствали на изискванията на академията.

На 18 ноември 1908 година Адолф Хитлер се преместил на Фелбер щрасе номер 22, където живял девет месеца - до 20 август 1909-та. Там се регистрирал като студент. След това отново се преместил - на Зексхаузер щрасе номер 56, представяйки се за писател. След месец, на 16 септември 1909 година, се отписал от адреса и заминал в неизвестна посока. На 11 март 1942 година във Вълчата бърлога, разположена в Източна Прусия, Хитлер си спомнял: "Във Виена дълго време бях много зле. Няколко месеца не бях ял топла храна. Хранех се с мляко и корав хляб. Но пък харчех по тринадесет крайцера на ден за цигари. Пушех от двадесет и пет до четиридесет цигари на ден. Веднъж ми дойде наум мисълта: а ако не харча тринадесет крайцера за цигари, а си купя масло и си направя сандвичи? За това ще отидат пет крайцера и ще ми останат още пари. Скоро изхвърлих цигарите в Дунава и никога повече не се докоснах до тях. Убеден съм, че ако бях продължил да пуша, никога не бих могъл да понеса всички тези тежки грижи, които от дълго време ме гнетяха. Може би именно това спаси немския народ".

Хитлер често разказвал, че е гладувал и е припечелвал за парче хляб с рисуване. В действителност той живеел от наследството и на отпуснатата му след смъртта на родителите му пенсия - получавала се прилична за онези времена сума, която му позволявала да безделничи. Значителна част от живота си, почти десет години - между шестнадесет и двадесет и пет (1905 - 1914), той живял съвършено езцелно. Нито едно начинание не довел докрай. Времето на подем бързо се сменяло с дълбока депресия. За млад човек той водел странен начин на живот. Спял до обяд, през деня се мотаел по улиците на Виена, вечерта прекарвал в оперния театър. Опитал се да напише пиеса, рисувал по нещо и дори възнамерявал да съчинява музика. Зет му Лео Раубал се ядосвал, че Адолф не иска да си намери работа и по някакъв начин да участва в разходите по възпитанието на непълнолетната му и болна сестра Паула. На 10 януари 1910 година Ангела Раубал родила втора дъщеря - Елфрида. Ангела умеела добре да готви и да се грижи за малките деца. Тя имала три свои деца, но се грижела и за по-малката си сестра Паула, която страдала от психическо разстройство.

На Ангела не o вървяло. На 10 август нейният мъж Лео скоропостижно се споминал. Тя останала сама с четири деца, които трябвало да храни и отгледа. Адолф Хитлер заявил, че не иска да има нищо общо с фамилията Раубал, както и с роднините си. Когато свършвал пенсията си, той се обръщал към леля си Йохана Пьолцл, която му давала пари. На 1 декември 1910 година тя изтеглила от сметката си в местната банка всичките си спестявания - три хиляди и осемстотин крони - и ги дала на Адолф. Когато научила за това, Ангела се обърнала за помощ към адвокат. Тя и децата o мизерствали, поради което тя смятала, че има право на част от тези пари. Хитлер отговорил, че леля му действително от време на време му е давала пари, за да може да се усъвършенства като художник. Но не пожелал да раздели парите, при което на 4 май 1911 година се отказал от полагащата му се като на сирак пенсия в полза на сестра си, вдовицата Ангела Раубал. С какви средства живеел тогава?

Самият той твърдял, че във Виена, а после и в Мюнхен се издържал, продавайки картички, рисунки и акварели. Някакъв човек, който го познавал от онези времена, твърдял, че през 1912 година Хитлер печелел от двадесет до четиридесет крони на месец, което било напълно достатъчно за живот. Съседът му по общежитие Карл Хониш също твърдял, че Адолф няма финансови проблеми. Неговите бележки се запазили, тъй като през 1939 година били включени в партийния архив. Той разказвал, че Хитлер работел прилежно, всеки ден рисувал по една картина и водел напълно достоен начин на живот. Други хора пък, които познавали тогава фюрера, го смятали за неспособен за ежедневна работа. Хитлер се бил потопил в странния свят на мъжките общежития и приюти за бездомни. Впоследствие той потръпвал, спомняйки си за мрачните картини на омерзителна мърсотия и злоба, с които се сблъскал там. Но в определен смисъл атмосферата на мъжкото общежитие била по вкуса му. В началото на ХХ век мъжките общежития се превърнали в центрове на хомосексуална активност. За едни това била просто принудителна замяна на отношенията с жени, други припечелвали с проституция. Всички разговори в тези домове се въртели около еднополовия секс.

Обитателите на мъжките общежития и приюти мечтаели за лесни пари. Тези мечти се материализирали в образа на самостоятелни хомосексуалисти, търсещи партньор за една нощ и готови да платят за това. Ернст Ханфщенгъл, един от тогавашните приятели на Хитлер, напуснал Германия, през 1942 година разказвал на сътрудниците на американското управление на стратегическите служби, че в общежитието редовно идвали господа, които търсели млади хора за развлечение. Адолф Хитлер живеел в обкръжението на такива жиголо. На 9 февруари 1910 година Хитлер се установил в мъжкото общежитие на Мелдеман щрасе, където на всеки предоставяли железен креват, матрак, напълнен с конски косми, одеяло и малко съдове. Там той се сближил с Райнхолд Ханиш, пет години по-възрастен от него.

Ханиш два пъти лежал в затвора за кражба. Зимата на 1909 - 1910 година двамата с Хитлер прекарали заедно. Били много близки и знаели всичко един за друг. В обществената библиотека Хитлер прерисувал акварели с изгледи от Виена, а Ханиш ги продавал на дърводелците, които ги поставяли на облегалките на креслата и диваните, както това било прието по онова време. Адолф се опитал да рисува рекламни плакати и картички. Говорело се, че акварелите му не били толкова лоши и че към него като към художник се били отнесли несправедливо. Ханиш бил много обиден, когато през лятото на 1910 година се появил негов конкурент в лицето на вехтошаря Йозеф Нойман, който също започнал да търгува с рисунки на Хитлер и с когото бил много близък. През юни 1910 година Хитлер, след като спечелил двадесет крони, изчезнал за една седмица от общежитието заедно с Нойман.

Нов приятел на Хитлер станал деветнадесетгодишният Рудолф Хойслер, странна личност, появила се в общежитието през февруари 1913 година. Те се обръщали един към друг с Ади и Руди и заедно ходели на опера. Рудолф също като Хитлер обожавал музиката на Рихард Вагнер. Той произхождал от благоприлично семейство, но се смятал за шугава овца. Изключили го от училище, а когато навършил осемнадесет години, баща му го изгонил от къщи. Рудолф се оказал на улицата. Тогава се запознал с Хитлер. Поддържал отношения с майка си, която се грижела за безпътния си син, хранела го и перяла бельото му. Той я запознал с Хитлер, който я убедил, че би било добре, ако двамата заминат за Мюнхен. През април 1913^-та Адолф навършил двадесет и четири години и получил осемстотин и двадесет крони - остатъка от бащиното си наследство. На 24 май Адолф Хитлер напуснал Виена и заминал за Мюнхен.

Той без съжаление оставил австрийската столица, пресякъл нелегално границата и се установил в Мюнхен, където се регистрирал като човек без гражданство. Наел стая на третия етаж в къщата, собственост на шивача Йозеф Поп, на Шлайсхаймер щрасе номер 34. Неговата стая имала отделен вход, което би било ценно, ако се интересувал от жени. Но Йозеф Поп и неговата жена Елизабет разказвали, че Хитлер никога не водел жени и не ходел при проститутки. Те не го били виждали с жени, а и той не говорел за тях. С него бил по-младият с пет години Рудолф Хойслер, с когото живели заедно девет месеца, след което той си заминал. През 1917 година Рудолф Хойслер се оженил и след една година му се родила дъщеря. Жена му умряла през 1929 година. Той повече не се оженил. Живеел в Чехословакия и управлявал хотел. През 1938^-ма се върнал във Виена, влязъл в партията и получил работа в Немския трудов фронт, който нацистите създали вместо профсъюз.

В задължителната автобиография, която представил в канцеларията на Немския трудов фронт, той написал: "През 1911 година се запознах с Адолф Хитлер, който ме взе под крилото си, политически ме просвети, и това стана основа на моето политическо и общо образование. Той ме взе със себе си в Мюнхен, където живяхме заедно и извършвахме случайна работа."
Из книгата