"Колкото и столетия да ни делят от живота и творчеството на гениите, променили света, интересът към техните личности и творения остава непроменен и днес. Този интерес е продиктуван от желанието ни да научим повече относно това по какъв начин се е проявявал могъщият талант на гениите и какви черти на характерите им са допринесли за постигането на техните изключителни успехи в науката, технологиите, социалната мисъл, литературата, изкуството и другите области на човешката дейност. В тази книга читателят ще намери биографиите на велики хора от различни епохи.
Запознаването с живота и делото на гениите за пореден път ни убеждава, че не съществува единна рецепта за гениалност. За повечето велики хора се смята, че те дължат своите открития и постижения преди всичко на усърдието си. Знаменитият руски физиолог Иван Павлов твърди: "В мен няма нищо гениално, въпреки че ми го приписват. Геният е най-висшата способност за концентриране на вниманието... По темата трябва да се мисли непрестанно - с нея трябва да се ляга и става! Мисли, мисли през цялото време - и всичко трудно ще стане лесно. Всеки на мое място, който прави същото, би бил гений". Но ако всичко бе толкова просто, светът щеше да се състои само от гении. А такива се раждат един на сто години.
Съвсем различна е гледната точка на немския философ Имануел Кант. Той вярва, че гениалността е дарба, която не може да се придобие и следователно не зависи от обучението, образованието и старанието. И наистина, за много от героите на тази книга - Архимед и Нютон, Кант, Бах и Моцарт, може със сигурност да се каже, че са родени гении. Отличителна особеност на гениалната личност в която и да е епоха е способността да вижда по-дълбоко и по-далеч от другите, да избира най-важното от огромния брой факти и явления, създавайки на тази основа стройна система на Вселената. Когато един от учениците на Конфуций го нарича всестранно развит учен, философът възразява: Не, аз просто свързвам всичко заедно, нищо повече. Така в резултат на творческото преосмисляне от гения на съществуващия свят се ражда нещо ново и безпрецедентно.
Фокусирани върху решаването на глобални проблеми, отдадени на творчеството си, гениите често живеят в свой собствен свят, далеч от останалите. Ето защо техните биографии обикновено изобилстват от факти, свидетелстващи за присъщата им непрактичност, разсеяност, изключителна чувствителност и отхвърляне на най-обикновени неща от всекидневието. Оттук и многобройните легенди, обграждащи всяка гениална личност, и опитите на психолозите, започвайки от XVII век, да направят паралел между гения и лудостта. Между другото, един от аргументите, използвани от тях, са изказвания... на самите гении, по-специално става въпрос за думите на Аристотел, че "никога не е съществувал нито един велик ум без примес на безумие".
Но каквито и да са резултатите от влиянието на гениалните личности, всички те по един или друг начин променят света, в който живеем. "Ако съм виждал по-далеч от другите, то е само защото стоях на раменете на гиганти" - казва Исак Нютон за своите велики предшественици. Самият той е един от тези великани - гении, които проправят пътя към бъдещето на цялото човечество."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
