"Същата вечер за малко да се удавя в сълзи. Стараех се да не изпадам в самосъжаление, но имаше дни, в които беше по-трудно от обикновено. Синът ми искаше нова видеоигра, а не можеше да си я позволи. Най-лошото беше, че дори не ме беше попитал дали мога да му я купя. Трябваше да разбера от майка ми по телефона. Говорихме с нея на път към къщи. Моята евтина хонда придърпваше, сякаш че беше пияно момиче от сестринство след купон в общежитието.
Беър предложил на баба си да коси поляната ѝ, за да изкара пари и да си я купи. На мига бих му я купила, миличка, знаеш го, но тези игри са невероятно жестоки и не съм сигурна, че за него е полезно да играе на тях. Безсмислено беше да ѝ обяснявам, че се изисква сизифовско усилие, за да попречи на Беър да играе на видеоигри. Той и приятелите му това правеха. Такова беше правилото. Същевременно имах чувството, че като майка съм пълна скръб. Истински провал. Не можех да купя на сина си дори видеоигра. Може би Габриела имаше право. Може би трябваше да си затворя устата, да ѝ кажа, че бургерът, който си е поръчала, е органичен и страдалчески да понеса останалото насилие заради един хубав, тлъст бакшиш.
Бутнах вратата на овехтялото, взето под наем бунгало. Отвън беше бледосиньо. С Беър го бяхме боядисали сами, за да намалим малко от парите за наема, които хазяинът поиска. Мебелите вътре бяха осигурени от приятели и семейството. Но къщата си беше наша и се гордеехме с нея. Събух се на вратата и метнах сакото и чантата на скрина, никакви сили не ми бяха останали. Уморила се бях синът ми да поиска нещо и аз да не съм в състояние да му го купя. До гуша ми бяха дошли пъпчивите, груби хлапаци, които да ме щипят по задника на работа. Писнало ми беше от Габриела, кльощавите ѝ крака и безгрижния ѝ живот, в който имаше тлъсти договори. И от доктор Круз Костело, който май адски ме мразеше.
Наистина трябваше да се махна от този град и точно така щях да направя, щом Беър завършеше гимназия.
– Мече Буболече? Тук ли си? - извиках.
Тръгнах през тъмната малка дневна към кухнята, откъдето тракането на тигани и прибори ставаше все по-силно.
– Майко? Направих паста. Съжалявам, имах куп домашни и забравих да размразя пилето.
Влязох в кухнята и придърпах сина си в смазваща прегръдка. След това се отдръпнах на крачка, огледах внимателно лицето му, преди да го дръпна за кадифените му уши и да плесна влажна целувка на челото му. Не обичаше да правя така, но все пак ми угаждаше. На тринайсет, Беър беше висок почти колкото мен. Нищо чудно, наследил беше ръста на баща си, който в гимназията се извисяваше до близо два метра. Приликата вероятно трябваше да ме потиска.
Как само Беър ме беше използвал като утроба под наем и беше излязъл по образ и подобие на Робърт Гасман. Провисналата му коса приличаше едно към едно с тази на баща му. И двамата имаха дълбоки трапчинки, които се появяваха, когато говореха, имаха и еднакви леко чупнати носове. Трябваше да ме дразни, но нямаше нищо подобно."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
