Раковски и балканските народи

С реалистичен поглед, роден политик, Раковски стига отрано до мисълта за необходимост от общи действия срещу властта на Султана, т.е Колонизатора. Само обединените усилия на поробените балкански народи могат с успех да се справят с насилието на вековната империя. Проникнат от това убеждение, пламенният български родолюбец се стреми с цялата си енергия и воля да осъществи единодействието. По този начин той изпитва не едно разочарование, мени посоката на усилията си, търси нови възможности, за да стигне накрай до убеждението, че българският народ може да разчита на първо място на собствените си сили.

Раковски не се отказва от идеята за съюз на балканските народи. Той обаче разбира, че това не може да се постигне чрез съюз на правителствата, на владетелите, а между самите народи. През призмата на отношението му към балканските народи се вижда още по-ясно как гневно и решително реагира големият наш възрожденец срещу всеки опит за откъсване на части от народната снага. Той изобличава попълзновенията за присъединяване на области населени от векове с българско население. Проповядва високо своя принцип: "Нашето начало всякога е било да почитаме и уважаваме всичките народности и да правим съюз с тях, когато са тия искрени и праведни, тоест когато признават взаимната си длъжност с нас."