След Откровение, Достойнство е втората поетична книга на Гинка Басарини. Това е поезия, която не се обяснява и не подлежи на пояснения или критически приумици.
Тя се чете и се разбира само от този, който има усет към изящното слово, и то, когато е свързано със значимото, същественото и съкровеното в човешката душа. Нейният поетичен образен език е необикновен, неповторим, изпълнен с емоционална символика, което я извисява над всичко, което ни е познато. Това е нещо, което рядко се среща, но го има в поезията, например на една Емили Дикинсън. Езикът в непринуден и изразителен с дълбочината на един вътрешен диалог, а това никак не е случайно, след като всичко е преминало през ума и сърцето, и чувствата са нажежени до бяло. Родена и израснала в сърцето на величествения Балкан, тя носи в себе си първичното преклонение към природата, с което е неразривно свързана. Това е силата на първичното и изконното в поезията на Гинка Басарини.
