В тази поезия откриваме възхитителна мъжка чувствителност - не прикривана зад фалшива въздържаност, а ярка и изригваща като забързан пулс, задъхана и откровена... Той не търси усложнената метафора, изказът му често наподобява тайния език на поколението, родено през 70-те - арго езика, леко хъшлашката провокативност, простотата на посланието. В други стихове пък поетът влиза в ролята на ритъм китариста от гаражните хардрок банди и някак диктува общия ритъм на възприятието, като на места задъхаността на намерената поетическа фраза изведнъж отстъпва място на успокоената, съвсем лиричка по своя характер, типична блус гама... Съдете сами:
Тази книга ще бъде преживяване за читателите!"
Елка Няголова
Лунен фенер
Намирам те и в изгрева зелен.
А на луната окачих фенера,
та вятър духне ли някой ден -
да мога в мрака
пак да те намеря!
Светлин Симеонов