Невидимото чудо. Поезия

"Поезията на Светлин Симеонов е родена върху графичния лист на нашето днес, където контрастите на енергиите, на черното и бялото, на любовта и нелюбовта... проверяват устойчивостта на Душата! ("...да размекна с топъл дъх снега, / насъбрал се горе по душата"). Цялата книга е един задъхан прочит на видимото и невидимото в голямото чудо-живот. Има стихове, в които магнитната стрелка на авторовия душевен сеизмограф буквално ще изхвръкне заради високите стойности на експресивния изказ, а други пък стихове звучат мъдро и с космическа хармония и простота... А чудото е самият автор - че е успял да долови и пресъздаде всичко това!

В тази поезия откриваме възхитителна мъжка чувствителност - не прикривана зад фалшива въздържаност, а ярка и изригваща като забързан пулс, задъхана и откровена... Той не търси усложнената метафора, изказът му често наподобява тайния език на поколението, родено през 70-те - арго езика, леко хъшлашката провокативност, простотата на посланието. В други стихове пък поетът влиза в ролята на ритъм китариста от гаражните хардрок банди и някак диктува общия ритъм на възприятието, като на места задъхаността на намерената поетическа фраза изведнъж отстъпва място на успокоената, съвсем лиричка по своя характер, типична блус гама... Съдете сами:

Тази книга ще бъде преживяване за читателите!"
Елка Няголова

Лунен фенер

Намирам те и в изгрева зелен.
А на луната окачих фенера,
та вятър духне ли някой ден -
да мога в мрака
пак да те намеря!
Светлин Симеонов