"Настоящото изследване е опит да се разгледа и представи политическия риск в концепцията за управлението на риска. По своята същност то е интердисциплинарно и предполага широка аудитория. За първи път понятието политически риск започва да се използва, когато Суецкият канал е национализиран от египетския президент Гамал Абдел Насър, след окупацията му от армията на Великобритания през 1956г. От този исторически момент до наши дни учени и практици не спират да интерпретират понятието и да търсят начин да го измерят и остойностят.
Христо Драганов посочва, че управлението на риска е понятие, което въвежда в заблуждение, защото рискът никога не може да се управлява. Наистина, доколко може да се управлява среда, която непрекъснато се променя? И колко е голямо предизвикателството пред единица, която изпълнява своите задачи в динамична среда? Доколко може да бъде управлявана точно тази среда, от която зависи единицата? Доколко това управление е ефективно в съвременната комплексна и сложна реалност? Мит или реалност е управлението на риска? Какво е бъдещето пред управлението на риска? Това са все важни въпроси, стоящи пред настоящото изследване. Предизвикателствата пред него, обаче, се увеличават, когато трябва да бъде вплетена и политическата власт.
Николай Неновски припомня, че тя е наречена втората невидима ръка от Мансур Олсън, защото не е позната и дори е контраинтуитивна за разлика от невидимата ръка на пазара от времето на
Адам Смит, но това не означава, че е по-малко важна.
Темата за властта и парите не е нова, но днес идва време отново да бъде анализирана, именно защото парите и властта са едни от най-мощните канали за преразпределение на собственост и блага. Както Николай Неновски посочва: паричният и политическият ред се преплитат помежду си и се превръщат в нова форма на властови ред. Именно този нов властови ред ще бъде представен в настоящата монография през призмата на управлението на политическия риск, в неговия теоретичен и практически аспект.
В първата глава на настоящата монография управлението на политическия риск е разгледано като изследователско поле. Представена е авторовата гледна точка по отношение на зависимостите между двете фундаментални понятия, на които се базира настоящия труд, а именно власт и пари. По-нататък, в хронологичен ред, се проследява релацията политика-риск-управление, както и предизвикателствата пред тяхната интерпретация. Наред с посоченото, политическият риск е съпоставен с политическата неопределеност и със свои сродни понятия.
Във втора глава са разгледани теоретичните аспекти в управлението на политическия риск. Последователно са представени основни теоретични концепции, които могат да бъдат отнесени към управлението на политическия риск, а именно международната политическа икономия, неоинституционализмът, новата политическа икономия и портфейлната теория. Посочени са равнища на анализ на политическия риск, изведени от автора, предвид предмета на изследване - микроравнище (роля на индивида), мезоравнище (политика на правителствата и централните банки в отделните държави), макроравнище (междудържавни споразумения) и мегаравнище (международни финансови организации).
На следващо място са изведени пластове на проявление на политическия риск, както следва: пласт 1 - непосредствени действия на властта, пласт 2 - политически цели и пласт 3 - идеологическа основа. Политическото решение е разгледано като ядро на политическия риск. В трета глава политическият риск е представен в контекста на международното движение на капитала, включително и формите за третирането му в конкретните сфери. Международното движение на капитала е разгледано в неговата същност, теоретични концепции и конкретни форми. Последните са представени подробно, както следва: международен кредит, преки чуждестранни инвестиции, международни портфейлни инвестиции. В четвърта глава политическият риск е представен в контекста на валутния пазар. Валутният пазар е разгледан в системата на финансовите пазари. Засегнати са международни финансови споразумения, а именно международни договорености и паричните стандарти, както и теоретичните концепции за валутния курс като паритет на покупателната сила на валутите, паричните модели на валутния курс, модел на портфейлния баланс за образуването на валутния курс. Концепцията на очакванията е сведена до 3 етапа на развитие - от статични очаквания до очаквания, включващи появата на нова информация (новина), която е непредвидена и непредвидима. На последно място са разгледани държавният контрол върху валутния пазар и формите за контролиране на политическия риск на валутните пазари.
Пета глава е посветена на методите и техниките, които авторът счита за подходящи при управлението на политическия риск. Предложен е комбиниран инструментариум, включващ класически методи, икономико-статистически методи, подходи за измерване на политическия риск и техники за контролирането му. В шеста глава са представени етапите на управление на политическия риск и неговата същност. Изяснени са термините управление на риска и управление на политическия риск. Етапите на управление са декомпозирани на подетапи и са обосновани. В глава седем акцентираме на модели, отчитащи влиянието на политическия риск, а именно модел за оценка на капиталовите активи (МОКА) и модел стойност под риск. В тази глава е представен и разработен от автора на монографията модел за управление на политическия риск. Разгледани са общата постановка на модела и алгоритъм за неговото приложение.
Монографията е резултат от многогодишния изследователски интерес на автора към проблемите на управлението на риска, международното движение на капитал и влиянието, което политическият риск оказва върху тях. Тя се основава и на защитената от автора докторска дисертация на тема Влиянието на политическия риск върху стойността на валутата (на примера на Германия, Унгария и Албания) в катедра Политология към УНСС през 2018 г. Наред с посоченото, авторът обобщава и многогодишния си практически опит в сферата на финансово-технологичната индустрия с акцент върху внедряването на изкуствен интелект за целите на капиталовата адекватност и банковите провизии.
Монографията, на равнището на синтезирания от автора теоретичен материал, би била полезна за широка аудитория от специалисти, студенти или други хора, които имат интереси и любопитство към проблемите на управлението на риска и в частност на политическия риск, работата с големи данни, финансовото моделиране и изкуствения интелект."
Из книгата