"Кали пристигна с малък, шумен самолет около часа, в който жителите на Икария явно спяха следобеден сън, с изключение на няколко таксиметрови шофьори пред малкото летище. Тя взе не-възможно ранен полет от Лондон до Атина, откъдето се качи на самолет с размерите на автобус, за да стигне до острова. Гледан от въздуха, Икария приличаше на огромна издигаща се от морето скала, но след кацането си, когато започнеше да разглежда, Кали щеше да открие много по-интересен свят.
Хотелът, който ѝ беше резервиран от списанието, се намираше в селцето Арменицис, на час и половина път с кола, а таксиметровият шофьор, който се приближи към нея веднага след излизането ѝ от летището, нямаше нищо против да я закара.
– Калосорисате - поздрави я той, като използва учтивото множествено число, но бързо добави и добре дошла на английски, тъй като не знаеше, че Кали говори добър гръцки.
Отговорът ѝ на родния му език го накара да се усмихне широко и той стисна ръката ѝ.
– Много се радвам да се запознаем, госпожице - каза мъжът с явно задоволство. – Аз съм Тео.
– И на мен ми е приятно, Тео. Аз съм Кали - отговори тя, като откликна на енергичното му ръкостискане.
Хареса ѝ непринудеността на хората от острова, която ѝ беше толкова позната от посещенията ѝ на Крит. Ако се налагаше да вземе такси до къщата на баба си, шофьорът неизменно се опитваше да научи всичко най-интересно за нея в едночасовото пътуване до селцето.
Беше доволна, че може да се придвижва с лека техника за работата си - взе само два малки фотоапарата, лаптопа си, тефтер и мобилния си телефон, който щеше да използва като записващо устройство.
– Обичам да се чувствам свободна и да не се претоварвам с твърде много апаратура - обясняваше тя, когато хората се изненадваха, че носи толкова малко оборудване. – Фотографията, с която се занимавам, е спонтанна, не твърде техническа, мога да снимам и само с мобилния си телефон - смееше се тя.
– На почивка ли сте тук, госпожице Кали? - попита Тео веднага след като тя се настани на задната седалка. – Повечето млади хора идват тук с любимия си човек за романтична ваканция, а възрастните пристигат на групи от Атина заради лечебните води.
– Дойдох по работа... да снимам - отговори Кали, докато се чудеше дали да не започне проучването си с Тео, но беше твърде уморена, за да задава въпроси.
– Тук има много неща за снимане - каза той, като посочи през прозореца към стръмна урва, която се врязваше в ширналото се море. – Надявам се, че не ви при-лошава при пътуване с кола, госпожице Кали - добави предпазливо Тео. – По този път има много завои.
– Мисля, че всичко ще бъде наред - отговори тя, като потъна в седалката, с внезапно натежали клепачи заради изтощението. Беше свикнала с "пътищата с много завои", на Крит беше пълно с такива. Копнееше да затвори очи за няколко минути, за да преодолее умората след ранното начало на деня, но гледката през прозореца на колата беше толкова зашеметяваща, че нямаше как да я пропусне. Сънят можеше да почака.
– Всеки път, когато минавам оттук, се удивлявам на гледките - каза ѝ Тео, – особено в ясен ден като днешния, когато погледът ти стига надалеч!
Пътуването до селцето, което продължи почти два часа и раз-търси тялото ѝ, тъй като Тео не беше от най-добрите шофьори, се оказа спиращо дъха и Кали остана напълно будна на ръба на седалката. В един момент бяха високо на хълмовете, а в следващия се гмурваха в долина преди ново стръмно изкачване, разкриващо в кристалночистия въздух панорамна гледка към блещукащото море, което стигаше до съседните острови.
– Погледнете, госпожице Кали. - Тео взе да жестикулира нетърпеливо към нея. – Ей там е Самос, а другият е Фурни...
Беше развълнуван не по-малко от спътницата си, все едно виждаше всичко за първи път през нейните очи.
Тео закара Кали до хотела ѝ невредима, макар и леко разтърсена. Тя пристигна точно навреме, за да се строполи в леглото за съвсем заслужена следобедна почивка, а когато се събуди, слънцето вече бързо залязваше на запад. Излезе боса на балкона и задържа поглед върху непрекъснатата линия на хоризонта. Небето - вихър от бледнеещи пастелни цветове, беше оживено с летящите лястовици, които се плъзгаха по морската повърхност в последен опит да уловят някои от кръжащите над водата насекоми преди свечеряване. Топлият морски бриз по голите ѝ ръце и крака беше като гръцка милувка за добре дошла. По-хубаво от това не може да бъде, каза си тя и вдиша дълбоко от морския въздух.
Изми се набързо, облече се, взе фотоапарат и изхвърча навън, за да улови последните светлини. Искаше да разглежда, да се разхожда, да види всичко наоколо. Нямаше нужда от карта, дори все още не беше поискала информация на рецепцията на хотела, убедена, че може да се ориентира и сама.
Веднага щом слезе по стълбите и се озова на улицата, я поздрави млада двойка в приповдигнато настроение, която се насочваше с танцова стъпка и боси крака към малко множество, видимо също в настроение за празнуване.
– Какво става там? - попита Кали, като посочи към оживената група.
– Отиваме към плажа - отговори младата жена на английски. – Ела с нас - добави тя, като хвана Кали за ръка. – Казвам се Силви, а той е Кристиян, ти как се казваш, в хотела ли си отседнала, сега ли пристигна? - обсипа я с въпроси Силви.
– За фестивала ли дойде? - попита и младежът, без да ѝ остави време за отговор.
– Казвам се Кали - отвърна най-сетне тя, като подаде ръка. – Не знаех, че има фестивал... Но да, може би съм тук заради него - прошепна по-скоро на себе си, отколкото на тях.
Каза си, че фестивалът е точно това, от което имаше нужда в момента по много причини, но главно защото беше крайно време да започне пак да се забавлява.
– Всъщност... това не е точно фестивал, а по-скоро празненство - заобяснява Кристиян, преди Силви да го прекъсне.
– Хайде - извика тя, като посочи към брега. – Да вървим! Ще обсъдим това по-късно.
– Защо са дошли всички тези хора? - попита Кали, когато стигнаха до плажа.
– Идваме да видим изгрева на луната, правим го всяка вечер - отговори възрастна жена с червен изрязан бански и шарен саронг, като се обърна към нея, после се усмихна широко, при което показа блестящо белите си зъби.
– Кали тъкмо е пристигнала - обясни Силви вместо представяне.
– Приятно ми е да се запознаем, Кали. - Жената протегна ръка. – Казвам се Мая. Добре дошла в Икария, ще ти хареса. Изгревът на луната е великолепна гледка по това време на годината.
Тя взе ръката на Кали в своите ръце и я задържа за дълго време.
– Разбира се, че ще ѝ хареса - възкликна Силви. – Нима е възможно човек да не се влюби в това място?
– Правиш ли йога? - попита Мая, когато Кали седна до нея, след като свали сандалите си, за да усети топлия пясък между пръстите на краката си. – Събираме се тук всеки ден в ранни зори.
Жената погледна изпитателно Кали.
– Ела и ти. Приличаш на човек, който има нужда от малко морски въздух в белите дробове и цвят върху бузите.
– Хм... ами... не съм правила йога от години... - каза глухо Кали, смаяна от прямотата на Мая. – Практикувам повече пилатес - добави тя неуверено, като хвърли поглед на Силви за подкрепа.
Знаеше, че изглежда бледа и уморена, нямаше нужда да ѝ го казва непознат човек. От друга страна, не беше лъжа, че спешно ѝ трябваше нещо повече от морски въздух в белите дробове и слънце върху кожата, но нямаше как да не признае, че напоследък не беше в състояние да открие своето нещо. Отдавна не бе тренирала каквото и да било.
– Това е добре, пилатесът не е много по-различен - изчурулика Силви. – Ела, ще ти хареса, няма по-добро начало на деня.
– Особено на този плаж - додаде Мая. – Рано сутринта усещаш присъствието на ангелите."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
