Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
|
"...Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите." 4 януари 1953 г. (Димитър Чорбаджийски - Чудомир ) ... |
|
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
|
"Десетте есета в тази книга написах на пресекулки миналата година. В тях са използвани части от предишни мои текстове. През септември те бяха издадени за пръв път - на френски. Догодина ще се появят в САЩ и в други страни - в Европа, Азия и Южна Америка." Ю Хуа - 14 октомври 2010 г. "Китай в десет думи е текст от голяма важност за приближаването до тази необятна страна, толкова незаобиколима в международните отношения, колкото и сложна и разнолика във вътрешността си." Федерика Чекарели, Културифичо "Ю Хуа е писателят, който днес представлява най-добре съвременната китайска литература." ... |
|
|
Четиринайсетте гласа в тази колекция разказват четиринайсет много различни истории, обхващащи шейсет години японска литература от XX век. Те включват носталгичен портрет на детството в Лисицата на Кафу Нагаи, изненадващо весело празнуване на следвоенния хаос в Една жена и войната на Анго Сакагучи, смразяваща оценка на съвременното общество в Покана за самоубийство на Юничи Ватанабе, безсрамно изследване на женската сексуалност в Диамантът от Борнео на Фумико Хаяши, трогателен копнеж по миналото в Есенен вятър на Гишу Накаяма и още девет разказа, показващи под различен ъгъл променящия се социален пейзаж в Япония. ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
Рейтинг: 8.50 / 6 гласа
