"Вървим по горска пътека с приятеля и колега Марин. Стъпките на 130-килограмовото му тяло отекват в отсрещния скат. Тръгнали сме от ранна утрин, а сега наближава два след обяд, но все още сме далече от хижата. Темите на разговора ни се сменят често - прескачаме от гъби на жени, от политика на спорт, от варене на ракия до промените на климата... Внезапно по средата на едно изречение Марин проплаква:
– Ей, ама както съм огладнял, ако ми падне, ще изям цяло прасе, може и диво.
Засмивам се.
– Марине, като ти знам възможностите, вярвам, че можеш да изядеш цяла кокошка, заек, хайде пуйка, ама чак цяло прасе, не вярвам.
Понеже съм зад него, усещам, че той се подсмихва леко и започва да ми разказва една от неговите безкрайни забавни историйки:
– Преди години, като млад асистент, ме изпратиха на специализация в Съветския съюз за три месеца. Москва през зимата е доста сива и мрачна, а и когато си сам в големия град, дните, особено вечерите минават бавно и скучно. Извън заниманията с института, времето ми минаваше в четене на книги, гледане на телевизия, както и в обиколки на улиците на големия град. Дори по едно време направих карта на клозетите в Москва, тъй като няколко пъти изпадах в критични положения."
Из книгата
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
