Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи тази поезия - като превод от и на небесен език. Не само заради най-важния белег - метафората, а заради съхранената човечност, която диша чрез всяка метафора. С поезията на Петя Цонева се расте безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а след това направо се усещаш крилат. Тогава вече можеш да си позволиш поглед от високото и разбираш, че наистина държиш в ръцете си една спасителна песен.
Приятно летене, скъпи читателю!"
Камелия Кондова, редактор
"Знаете ли как се разпознава поезията, идваща отгоре? Истинската. Блести през сълзите. Ако четеш и ти се плаче, и не можеш да спреш, понеже ти става все по-светло - тя е! Трудно е да се забележи сред лавините от многодумия и бурята от празнословия, понеже, също като истинската любов, тя е тиха и не изисква внимание, но те поглъща и въздига. И всъщност е невъзможно да я подминеш. Като тази книга, с която Петя Цонева ни подарява своята Спасителна песен, от която всички имаме нужда като от пречистване. Чуйте я през сълзи!"
Ива Спиридонова
"Поетът е извор на думи в най-бял и чист смисъл. Поетът ражда живот, за който ние мечтаем, лелеем, пазим. Още е и пазител на изящното слово, което се настанява в най-финото у човека - душата му. Тъй както прераждане, тъй както първо вдишване. А щом душата приютява поезията, то тя живее и след живота. Такава е силата на поета и поезията. Такава сила ни дават думите на Петя Цонева. И точно така се приближаваме до истината, която знае поетът. Ще я опазим. Оттук до оттатък. Обещавам!"
Симеон Аспарухов
Иконопис
Този свят като хляб, натрошен и корав,
по прозорците сутрин се рони.
Някой ангел е минал с ръка на зограф
и по тях е рисувал икони.
В замъждялата лампа е сложил звезда,
върху кръста на зимата - цвете.
Там, където съм дишала, има врата,
през която се вижда небето.
А където стъклото допряла съм с длан,
тръгват пътища, дълги и къси.
И завършват със вишневобял филигран
там, където съм спряла дъха си.
Петя Цонева
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
