"Изложи се това само да се обърне внимание, че в 870 г. вселенският събор е считал, че двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите Илирийски провинции са населявани от българи, и че те от началото на VI век, или от създаването на архиепископията Първа Юстиниана до VI век, или от създаването на архиепископията Първа Юстиниана до IX век, па и по-натам, са били независими от гърците и римляните, не само в църковно, но и в политическо отношение.
Хуните, или българите, които са били християни, се подигат във време на император Анастасий поради заточването на илирийските владици и след дълги борби принуждават Юстиниан да създаде независима църква за българите в Македония и останала Илирия. След това българите откъм Дунава се съединяват с българите в Македония и останала Илирия. Не са покорявали Илирия, не са я заселвали, а са се съединили с нея въз основа на сродствеността или племенността (jure gentili), т.е., защото и македонците и останалите илирийци са принадлежали към същия род, към който са принадлежали и хуните, или българите, които живеят покрай Дунава.
Не е имало, значи, унищожаване на македонци.
Досега се мислеше, че старите македонци са били унищожени от нахлулите във времето на Юстиниан славяни. Това твърдение се оказа безосновно, защото не е имало самостоятелно славянско нахлуване; славяните са подкрепяли българите, за да извоюват известна независимост за илирийските българи.
Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тия мизи, както в Тракия, тъй и в Илирия, се нарекоха след края на IV век българи.
Накъсо казано, не е имало унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че, както днешните гърци са потомци на старите гърци и днешните албанци на старите албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци. Александър Велики е произлизал от оня народ, който се казва днес български народ. С това се решава не само проблемата за народността на македонците, но и проблемата за народността на българите изобщо."
Из книгата