"Уважаеми читатели, Нека припомним думите на родения в Охрид Григор Пърличев, че "да се преведе Омир би било едно от най-знаменателните дела, което би доказало, че народът ни напредва". Именно този напредък дължим на Александър Милев и Блага Димитрова, които след многогодишен труд през 1969 г. ни предоставиха на модерен български език тази уникална творба на древността, културно наследство на модерната цивилизация. Преводът, освен с точността си, е със спазена ритмика и изключително художествено достойнство, предизвикващ художествена наслада у читателя. Той ни потапя не само в море от събития около ... |
|
|
От римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Walter de Gruyter & CO., Берлин И Лайпциг, 1935 г. Забранена в България от 1944 до 1990. ... "Дакия със столица Сердика (София) и Прибрежна Дакия със столица Рациариа (днес Арчар) са управлявани до Константин от езически управители, които са действали като жестоки противници на християнството. Тъй като те са преследвали християните, то последните са били принудени да строят църквите си под земята. Площадът в София, на който през 1910 година беше построена голямата църква " ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, Ти държиш в ръцете си превод на съвременен български език на книгата от Добри Войников - "Кратка българска история" издадена за първи път през 1861 г. Във Виена у Книгопечати Л. Соммера.Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Преподавана в Априловската гимназия в Габрово и след това по цяла България, тази история е възпитавала онази генерация революционери, книжовници, индустриалци и държавници, която ... |
|
|
С предисловие от З. Стоянов. Издадена за първи път с този предговор от издателство Независимост от Скоропечатница на К. Т. Кушлев, София, 1886 г."Всякога проклетата Русия, когато е имала бой с турците, е лъгала бедните и простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой, че уж идва тях да освободи. Но нейната цел винаги е била да разори тяхното мило отечество, и да ги преселва малко по малко в земята си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, в нито един от договорите с Турция не е споменала нищо добро за българите, ако и да се имала най-добра възможност за това. Тя винаги е гледала единствено ... |
|
|
Сага за живота на Иван Калпазанов, основателя на българската индустрия. Иван Колчев Калпазанов е родоначалник на фабричното текстилно производство в България. Ноември 1882 г. е тържественото откриване на неговата първа фабрика, построена на брега на р. Янтра в Бичкинята. Така се ражда първата габровска вълненотекстилна фабрика. Д-р Николай Иванов Колев e автор на 6 книги в областта на ядрената безопасност, които многократно ce преиздават от издателство "Шпрингер", на около 300 научни публикации в специализирани списания и няколко книги – романи, сборници c разкази, исторически изследвания. ... |
|
|
Реч на отец Винко Прибойевич, професор по свещено богословие, доминиканец, за произхода и славата на славяните в Млецим, 1532 година. С разрешението на най-ярките господа на предстоятеля на Съвета на десетте."Така пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик), по-късно ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
