В романа на Вера Мутафчиева Аз, Анна Комнина, преведен майсторски на турски език от опитната преводачка Сабрия Тете, също е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да "разобличи" собственото и апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено Алексиада. Житейската съдба на героинята, представена през погледа на заобикалящите я жени, е типична за тъй наречената андрократична цивилизация, в която господстват гледната точка и ценностите на мъжа. Силейки се (не винаги по свое желание) да се равни с него, жената накърнява житейското многообразие и равновесие, защото нейното призвание е да бъде природосъобразна, интуитивна и толерантна, да хармонизира света чрез майчинството и словотворчеството.
Колкото и призванието на жената да е омекотеното хармонизиране на света, тя никога обаче не се е отказвала от вродената си дарба да "накърнява" андроцентристкото самосъзнание на мъжа. Това знае и съвременният мъж, и неговият дядо, и дядото на неговия дядо. В сборника с разкази Жени и планети Антон Баев ни показва жената такава, каквато я вижда именно мъжът - опасна, неразбираема, омагьосваща... И неизбежна - като живота и смъртта.
Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор ИК Жанет-45 е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история Петър Мутафчиев - Книга за българите, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци и блестящо преведена от Азиз Таш.
