Ненаситно. Поезия

"Ще си подадем ръка и ще се запознаем.
Без да разменим и невидима дума.
Ще оставим да говорят вместо нас
врабчетата в короните на разсъблечените
от есента все още недоизсечени дървета.
Ще оставим приказките на мухите.
Те винаги имат какво да кажат.
И мравките по паважа не остават по-назад.
Не е като да няма кой да си отвори голямата уста.
Ще се срещнем на ъгъла,
за да не произнесем
и едно изречение.
И стъпките ни ще са непоносимо тихи.
Ще заживеем без думи, а подслушвателните
от агенцията по сигурността ще са безполезни.
Няма да си разменяме и бележки.
Няма да има словесни грешки.
Жестовете ще забравим.
Дори и езика на телата ще изоставим,
докато вървим с години към залеза,
влюбени престъпно в тишините си."
Петър Петров

Петър Петров е роден на 6 декември 1978 година във Враца. Завършил е предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет Св. Климент Охридски. Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов. Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките Пин код: Лукчета, Без упойка, Твърде лично, Вдъх, Сърцебиене, По теб, Помни ми думата, Свидно, Ще ти го кажа на ухо,, Кръвопреливане, Невменяем и Стиходилър. Носител е на националната награда за дебют - Южна пролет (2004 година).