Кой кой е в историята на стария свят. Древна Гърция

Изучаването на историята като минало на човечеството се свързва с различни епохи.

Историята на Стария свят се разглежда обикновено в три основни исторически формации - Древен Изток, Древна Гърция и Древен Рим. Предложеният текст е посветен на най-известните дейци от Древна Гърция за време, определено като дополисен и полисен период, от древногръцката история от понятието полис, възприемано най-широко като град държава.

Дополисният период обхваща Критско-Микенската, Омировата и началните етапи от Архаичната епоха и се отнася по същество за най-ранната история на древногръцкия свят. Основните персонажи за онова време били главно царе на отделните формации и военачалници и в по-малка степен други лица. За полисния период са разгледани основно държавници, военачалници и политически и културни дейци в най-известните древноръцки полиси, които дават облика на древногръцката история като Атина, Спарта и други. Отразени са дейци и от други полиси и формации от Балканския полуостров и от времето на т. нар, Елинистическа епоха до завладяването от Рим в различно време.

Книгата е част от поредицата Кой кой е в историята на стария свят от Владимир Попов.

Доцент д-р Владимир Попов е роден на 21 април 1940 г.в с. Тетово, Русенска област. Завършил е висше образование в Софийски университет Св. Климент Охридски - специалност История. От 1965 г. до 2012 г. е преподавател по История на Стария свят във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Преподавал е и в дисциплините История на българските земи в древността (тракология), Цивилизации и ценности, Държавност и институции в Стария свят, Религии на Древния Изток и др. Едновременно с това от 1973 г. до 1983 г. е работил в института по тракология при БАН, а от 1983 г. до 1993 г. и в Софийския университет, където е основател и ръководител на Център за древни езици и култури.

Чел е лекции по История на Стария свят и по специализирани курсове в Софийски университет Св. Климент Охридски и в Пловдивски университет Паисий Хилендарски. Специализирал е Древна ориенталистика в Париж през 1969 и 1972-73 г. и след завръщането си е основател на това направление в науката за древността в България. Основните му научни интереси са в областта на Древния Изток, като докторската му дисертация от 1971 г. е по проблеми на историята на хетите от Мала Азия. Автор е на научни изследвания в областта предимно на клинописното законодателство на Древния Изток, по тракология и в други области на Историята на Стария свят.

Ръководител е на 12 докторанти от България и на един от Ирак. Заемал е различни научно-управленски и административни длъжности, като Научен секретар на Институт по тракология при БАН (1973 - 1983), Заместник-ректор (1981 - 1983), Ректор (1991 - 1995), Председател на общото събрание (1999 - 2005), Директор на Център за обучение в гр. Добрич (1999 - 2006) и Омбудсман на Великотърновския университет от 2012 година, областен управител на Ловешка област (1995 - 1997), ръководител на катедри в университети и на секции в БАН и други. Той е един от инициаторите и съоснователите на Съвета на ректорите в България, на който е бил заместник-председател. Награждаван е многократно с юбилейни отличия и почетни награди на различни институции като БАН, университети в България и чужбина. Носител е на орден Кирил и Методий - втора степен, 1983 г. и на орден Академични палми, степен Офицер от Франция, 1993 г.