Елизабет Щрьокер (една от първите жени-професори по философия в Европа) е основно действащо лице на сцената на днешната феноменологическа философия. Дълги години тя е ръководител на Кьолнския архив на Хусерл и Института по философия към Университета в Кьолн. Нейното творчество предлага едни от най-оригиналните изследвания на Хусерловата философия. Сред множеството произведения на проф. Щрьокер - някои от които днес вече класически - са: Философски изследвания на пространството (1965), История на науката като предизвикателство (1976), Аз и другите (Към въпроса за съ-отговорността) (1984), Феноменологически изследвания ( ... |
|
|
В тази парадоксална по своята тематична насоченост книга се осветляват основанията и предпоставките за зараждането на тезата за несъизмеримост и се анализират редица примери. Достига се до извода, че тази теза е методологично нееднородна и се разслоява както на верни, така и на самопротиворечиви и крайни твърдения. Направени са редица предложения за преодоляването, а не за отричането на тезата за несъизмеримост. Предложена е обща теория за значението на научните термини. ... |
|
|
Човекът - излъчвател на топлина, светлина и любов ... Тази книга ни дава необикновеното щастие да бъдем със забележителния световно известен изследовател, психотерапевт и писател на нашето съвремие: автогенен тренинг, самовнушение самоуправление и самоконтрол на психическите процеси себепознаване и откриване на себе си как да постигнем успехи в общуването с хората - чрез опознаване, съчувствие и разбиране как да преодоляваме страха при явяване на изпити, сцена и др. установяване на духовна саморегулация, хармония и мир със себе си "Стремежът към самоусъвършенстване е на възрастта на човечеството. Всеки си ... |
|
|
Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите! ... Географският канон гласи, че изворът, който е най-далеч от устието, е точката на произход на реката, а цялото й протежение носи едно-единствено име. Ала никоя голяма река не би достигнала океана, без да бъде захранвана от притоците: потоци, ручеи и рекички. С времето голямата река достига до океана, изворът тогава вече не е повече от смътен спомен; течението е било определено от множество стичания по пътя му... Стичането е най-жизнената и динамична енергия на човешката култура. За културата стичането е онова, което е гравитацията за природата. Или с други думи: ... |
|
|
Сборникът е посветен на акад. Азаря Поликаров, който има трайно присъствие в нашия - и не само в нашия - философски и научен живот. Многото негови публикации на български и чужди езици се ползват с широка известност. Заслужава да се изтъкне дългогодишната активност на акад. Поликаров - научна, преподавателска, научнопопуляризаторска и обществена. Общият брой на неговите публикации е около 450, от тях 300 научни, част от тях в чужбина, от които 26 книги, близо половината популярни, а останалите - научни. Оставаме с надеждата, че времето ще бъде милостиво и че ще съхраним в паметта си пословичната ерудиция и прецизността на ... |
|
|
Склонна към насилие, ирационална, нетолерантна, свързана с расизъм, племенна омраза и фанатизъм, облечена в невежество и нетърпима към свободната мисъл, презрителна към жените и насилствена към децата, организираната религия има достатъчно много на съвестта си. Да си го кажем ясно. Религията идва от периода на човешката праистория, когато никой - дори великият Демокрит, който стига до заключението, че цялата материя е направена от атоми - няма и най-малка представа какво всъщност се случва. Тя идва от хлипащото, уплашено зараждане на нашия вид и е ранен опит да се посрещне неизбежната нужда от знания (наред с тази за ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
