Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя."
Любомир Терзиев, редактор
Изкуството
Изкуството не пита къде да се роди.
То няма дом и скита по земята.
То е фар за всеки пътник и ще приюти
самотните души в дома на самотата.
Дарина Шопова
Танц
Звуците в прекрасната симфония
те теглят - вдигаш се от мястото си.
Увлечен от онова, синхронното,
избухваш в гръмогласно ръкопляскане.
Акт на страст - и се съграждаш.
Част по част - човешко същество.
За пореден път на този свят се раждаш,
за да си спомниш, че си всъщност божество.
Последни страхове изстрадваш -
дали ще сложи край смъртта?
Планетите се движат ретроградно,
а танцът им е неумиращо Сега.
Любомир Кючуков