"Друг пример: Да вземем едно семейство с три деца и да помолим децата да опишат родителите си. Ще установим, че те все едно имат различни баща и майка. Едното ще намира майка си за твърде строга, другото баща си за много мил и така нататък. Мненията в този случай се различават според възприятията на децата, а въпросното възприятие се определя от това, което всеки има да учи от семейната среда.
Защо на хората, които имат по-материалистична нагласа към живота и не обръщат внимание на духовното, им е толкова трудно да изпитат щастие? Защото дълбоко в себе си те знаят, че душата има нужда да се храни, да обича и да живее на нивото на "съм", а не само на нивото на "имам"! Колкото повече неща притежават материалистите, толкова повече искат. Те винаги търсят нещо повече и по-добро. Не си дават сметка, че това "повече" е контактът с тяхното вътрешно слънце, техния вътрешен Бог, който просто иска да се прояви чрез душата посредством любовта.
Какъв е смисълът от богатството, ако сърцето е нещастно? Когато то е тъжно, емоциите управляват живота ни и здравето ни се разклаща. Тогава за какво са материалните блага - парите, хубавата къща, яхтата и пътуванията? Това, което душата ти иска, е да използваш всичко около теб, за да си помогнеш по пътя, за да влезеш в контакт с вътрешния Бог, който присъства у всеки един от нас, в природата и във всичко съществуващо. Душата ти копнее да откриеш величието ѝ, вместо да се оплакваш от нежеланите аспекти на жизнения си опит.
Много добър ориентир в процеса на себепознание е да видиш дали оценяваш себе си по това, което даваш на другите, или по това, което получаваш. Вместо да даваме щедро и без очаквания, ние се пазарим. Ако забележиш, че го правиш, значи ти се оценяваш въз основа на това, което получаваш от другите. Някой ти е направил комплимент? "Ах, боже мой! Сигурно съм добра, щом ми го казват!" Друг ти дава подарък? "Този човек навярно ме обича, за да прави такъв жест!" Виждаш ли? Това значи да оценяваме себе си според полученото и точно тогава душата страда.
Когато имаш много очаквания, ти изпитваш и много емоции. А когато изпитваме емоции, душата ни вика: "Помощ!" Вместо да се обичаме, да приемем себе си и да обичаме другите, ние имаме очаквания и това противоречи на Закона за любовта. Всеки ден гледай на себе си според това, което си дал, и така ще разбереш колко струваш! Можеш да дадеш само това, което притежаваш! Така ще разбереш, че вече не е нужно да полагаш толкова усилия, за да се подреди животът ти. Нещата ще се наредят от само себе си, ако се концентрираш само върху твоята голяма стойност и раздаваш любов, без да искаш нещо в замяна.
Друг начин да даваш е да простиш. Веднага щом простиш на някого, каквато и обида да ти е нанесъл, ти прощаваш и на себе си за същата грешка, за същото нездравословно поведение. Прошката идва по-лесно, когато човек си даде сметка, че другият е постъпил по най-добрия начин, на който е способен, и че го е обидил по-скоро заради собственото си страдание, отколкото поради липса на любов. Всичко, което ти се случва, си има причина и това разбиране ти помага да премахнеш от живота си последствията от кармата. Дори да не си спомняш да си наранила някого по този начин, обидата, на която си жертва, продължава да бъде плод на твоите действия, който ти береш, защото това си посяла.
Ако ти причинят болка в даден момент от живота, това означава, че и ти си причинила болка на друг - мислено, с думи или с действие, в това прераждане или в някое друго. Няма нужда да си блъскаш главата, за да разбереш къде, кога и на кого си сторила нещо лошо. Трябва само да приемеш, че Големият космически закон за причината и следствието никога не греши и не може да допусне несправедливост. Прощавайки на някой друг, ти прощаваш на себе си и позволяваш на душата си да израсне. Сега около нашата планета витаят толкова много омраза, егоизъм, злоба и обида, тъй като множество хора изпитват точно такива емоции с ниски вибрации. Всеки път, когато извършваш някакъв акт на любов, ти изпращаш малко повече светлина около земята и лекуваш частица от нейната кафяво-сивкава аура, която показва колко болна е нашата планета.
Като наблюдаваме хората около нас, установяваме тъжната истина, че повечето от тях, вместо да се обичат и да изпитват любов, си служат с болката, за да се защитят от самата болка. Искаш пример? Онези, които най-много се страхуват от отхвърляне, първи отхвърлят някого, защото си мислят, че така ще се предпазят от евентуално пренебрегване в бъдеще. Така те губят нещо ценно само и само да се застраховат срещу загуба. Хората съдят, за да се предпазят от чуждото осъждане. По същия начин и обвиняват, за да се предпазят от обвинението на другите. Това е един порочен кръг, който продължава до безкрай, тъй като това, което ние правим, се връща постоянно към нас заради Закона за причината и следствието.
Вгледай се внимателно в живота си и в това, което не ти харесва в него. Не ти е приятна критиката, която ти отправят? Провери дали ти самият не критикуваш другите. Промени постепенно енергията си и твоето обкръжение ще се превърне в среда на любов, щастие и мир. В края на всеки човешки живот душата няма как да вземе материалните блага, натрупани по време на земния ѝ път. Тя взема със себе си само резултатите от изборите, които е направила, докато е била във физическо тяло. Тези избори са следствие от емоции и събития, които душата е преживяла и предизвикала. Винаги има полза от всяка победа на любовта, спечелена в трудни ситуации. Душата съхранява тези победи и никога повече няма да се наложи да премине през подобни трудни ситуации.
Както вече казах, нашата душа преживява различни опитности на всеки етап от своето развитие. В началото на живота няколко фактора вече са предопределени. Например преди раждането душата вече е решила от какви родители има нужда в бъдещия си живот, страната и града, където ще се роди, дали тялото ѝ ще е дребно или едро и така нататък. Това, което никой не може да предопредели обаче, е начинът, по който личността ще реагира на тези избори. Именно реакциите ни и решенията, които вземаме по отношение на вече предопределените преживявания, позволяват на нашата душа да еволюира по-бавно или по-бързо. Така ние сами определяме степента си на щастие във всяко отделно прераждане. Главите, които следват, със сигурност ще ти бъдат много полезни, тъй като вероятно и твоето желание е да еволюираш, да разбереш повече за изминатия път, както и за този, който ти остава да извървиш."
Из книгата
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа
