Старецът трябва да умре

След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства.

Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и отблъскван от разказваното, а и от самия писател. Неусетно героите пренареждат възприятията си пред наближаващата старост и неосъществените блянове, размишляват за баналността на непознатото, за невъзможното съчетание: лек живот - писане на проза, за смесването на изкуството с живота и за какво ли още не.

Лъжец ли е главният герой? Егоцентрик, обичащ да скандализира, или очарователен фантазьор? Налудничави предположения ли го безпокоят на прага на старостта, или внезапно просветление го е споходило и той задрасква една след друга тежките си самозаблуди? Едва ли отговорите могат да бъдат еднозначни. А и възможно ли е смисълът да бъде ясно разграничен от процеса на неговото проумяване?

Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 година в София. Завършил е френска гимназия и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Негови разкази са публикувани във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Сега", "Капитал", "Демокрация", "Монитор", списанията "Lettre Internationale" [ЛЕтература), "Пламък", "Страница", "Сезон", "Алтера", "Витамин Б" и други. Автор е на книгите "Черно под ноктите", "Удавената риба", "Щраусовете на Валс", "Другата врата", "Кучета под индиго". Превежда от френски език (автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други). Сборникът разкази е публикуван в Македония от издателство "Детска радост".