"Може ли да отслабнем, без да ставаме от дивана?
Да, може и без да ставаме от дивана. Не се шегувам. Наскоро учени, изследващи мозъчната дейност, откриха механизъм, който наистина позволява да отслабваме чрез силата на мисълта. Като пример те привеждат невероятната история на Ванс Хиндсъм. Този човек привлича вниманието на учените с това, че през 2017 година тежи 215 килограма. За половин година обаче сваля 50 килограма, а след още една година вече тежи 115 килограма. Уникалността на отслабването му е в това, че този възпълен джентълмен не прибягва до диети и тежки физически натоварвания. Не тича за здраве и не прави безброй клякания. Просто седи и по цял ден гледа как отслабва друг човек. А отслабва прочутият американски комик Бърт Крайшър. Този комик е известен в САЩ с това, че пуска в YouTube смешни сценки от живота на обикновения човек... Човек който не спортува, обича да си похапва, да си пийне бира и да се изтегне на дивана. И значи комикът Бърт решава да пусне записи как отслабва - а между впрочем той наистина отслабва чрез диети, упражнения и така нататък. Целта му е благородна. Бърт иска да докаже, че всеки от нас, ако си го постави за цел, може да промени живота си към по-добро чрез всекидневни упражнения, диета и сила на волята. Така че заснема процеса на отслабването си и ежедневно го споделя в YouTube - до най-малките подробности (можете да намерите всичко в интернет). Какво яде, какви упражнения прави, как теглото му се променя с всеки ден...
В края на това ютюб-отслабване Бърт е вече съвсем различен човек. Отслабнал, строен, подмладил се. Точно тези записи на отслабването на Бърт Крайшър нашият двеста и петнайсет килограмов герой гледа часове и часове наред. Просто ги гледа, защото поради огромното си тегло не само не може да тича, но отначало дори не може да ходи... А след това става невероятното: докато гледа екрана, Ванс започва да отслабва. Резултата вече го казахме. Но как можем да си обясним това? Отговорът е открит наскоро благодарение на някои открития в областта на невробиологията.
Оказва се, че в нашия мозък има особени нервни клетки, които наистина ни позволяват да отслабваме, без да ставаме от дивана. За да разберем обаче как работят те, ще се наложи да си поговорим за наука...
Тайната на огледалните неврони, или Защо маймуната подражава?
Всичко започва с това, че група италиански учени начело с известния невробиолог Джакомо Ризолати правят опити с маймуни. Един от опитите е да се плезят на малко маймунче. Не бързайте да се смеете! Това си е истински научен експеримент. Като се плезят на маймунката, учените се надяват, че тя ще им отвърне със същото. И познават! В това, разбира се, няма нищо ново, понеже всички знаят, че маймуните обичат да подражават. Интересът на учените обаче е насочен към друго. Към това как е устроен и действа самият механизъм на мисловната дейност на маймуната, който я кара да копира нечие поведение. Упорството на италианските невробиолози е възнаградено. Те успяват да открият в мозъка на маймуната особена група неврони, които отговарят за повтарянето на движенията на друго същество, когато маймуната го гледа. Наричат тези пораждащи ефекта на подражание неврони огледални. Откритието става истинска сензация.
Скоро обаче американците, начело с индийския професор невролог Вилаянур Рамачандран отиват още по-далече. Защото изследват вече не маймуни, а хора. Оказва се, че, първо, човекът също има огледални неврони. И че, второ, те са страшно много в човешкия мозък. Трудно е да се повярва, но 20 % от общия брой неврони в нашия мозък са точно тези огледални неврони. Тоест че те се възбуждат самички просто когато наблюдаваме действията на друг човек.
Когато например хващаме нещо и го оглеждаме, невроните в определен участък от главния ни мозък се активират... Около 20 % от тези неврони обаче се възбуждат по същия начин, когато само гледаме как друг човек хваща нещо и го оглежда... Но най-голямата сензация идва тепърва. Оказва се, че заедно с активирането на огледалните неврони при наблюдаването на действията на друг човек се променя и хормоналният фон на организма и дори се активират определени мускули! Така че, от гледна точка на мозъка, човек наистина тича, когато гледа как тича някой друг. И колкото повече са тези огледални неврони, толкова по-голям е ефектът.
В живота, разбира се, нещата не са толкова прости. За да постигнат искания резултат, повечето от нас трябва да правят всичко със собствените си ръце, крака и така нататък. Примерът с американеца Ванс, който отслабва, докато гледа как го прави друг човек, е изключение, разбира се. Но това изключение потвърждава откритието. Всичко е много просто. Оказва се, че в мозъка на Ванс има аномално висок процент огледални неврони. Толкова висок, че той наистина е отслабнал, без да става от дивана. Тоест излиза, че когато наблюдаваме действията на други хора, нашият мозък кара всички системи на организма ни да се настройват към това действие и мислено да го повтарят. И това е много важно за всеки от нас. Хайде да го правим заедно!
А сега - практическото значение на това откритие. Запомнете! Всички занимания, било то аеробика или учене на чужди езици, са много по-ефективни, ако се занимавате в група!... Ако имате възможност да наблюдавате и да повтаряте действията на преподавателя, а също и на хората, които се занимават до вас, ще усвоите преподаваното по-лесно и следователно ще постигнете по-добри резултати. Тоест наистина ще отслабнете по-бързо, ако тичате, скачате и клякате - и дори похапвате - заедно с приятелите си, с приятелките си, с колегите си... Най-добре е, разбира се, да го правите с всички и всякакви хора, но това вече е тема на друг разговор.
Запомнете: колко по-бързо и колко може да отслабнете, ако правите всичко заедно? Науката отговаря: като минимум 20 процента. Точно толкова, колкото е процентът огледални неврони в мозъка ни.
Защо добрите деца са лоши ученици?
Огледалните неврони обаче може да са не само много, но и малко. И това вече е друг въпрос и друг проблем. Откриването на огледалните неврони води до по-добро разбиране на механизма на аутизма. Оказва се, че такива хора имат аномално малко огледални неврони. Тъкмо в това е причината за трудното социализиране и обучение на аутистите.
Още един извод от това откритие: ако детето ви се учи зле и усвоява лошо учебния материал, това съвсем не винаги предполага мързел или нежелание изобщо да учи. С много голяма вероятност то има недостатъчно огледални неврони, а следователно методите на обучение на такива деца трябва да бъдат съобразени с оглед на това. При работа с такива деца трябва да се повишават не изискванията и дисциплината, а мотивацията. На такова дете трябва да му е МНОГО интересно и да разбере защо наученото МНОГО ще му трябва... Например че за да му пишат шестица по алгебра, ще трябва да се поизмъчи повече от съучениците си, но че за сметка на това ще зарадва баба и мама... Или че ще получи нов таблет. Всяка мотивация е важна – всяка.
Запомнете: тези деца усвояват новите знания и навици много по-трудно от другите. Не са глупави и не са мързеливи, просто ресурсът на възможностите им – в случая броят на огледалните неврони, е значително по-малък, което означава, че за да изпълни дадена задача, такова дете трябва да положи много повече усилия от останалите.
Стомахът - вторият мозък.
Днес учените наричат стомаха втория мозък. И това не е шега. Това означава, че старата максима Пътят към сърцето на мъжа минава през корема реабилитира и стомаха, и мъжете... Може да не ви се вярва, но със стомаха мислим не по-малко, отколкото с главата си. Стомашно-чревният тракт дублира мозъка по редица физиологични параметри – това е установен от науката факт. Стомахът си има своя хематоенцефалична бариера. Функцията ѝ е колосална: тя не допуска вредни вещества до ентералната нервна система1. Стомашно-чревният тракт, също като кората на главния мозък, отделя чрез ендокринната си система огромно количество хормони. Може да се учудите, но: 95 % от всичкия серотонин (хормона на доброто настроение) се отделят в стомашно-чревния ни тракт. Сега вече ви е ясно защо умните жени първо хранят мъжа, а пък всичко друго идва после...
Двата мозъка са свързани с хормонални и други връзки. Затова, за да работи ефективно главният мозък, вторият ни мозък в корема трябва да е точен като часовник. Необходим му е строг режим. Тоест закуска, обяд и вечеря по едно и също време. И най-важното - да не преяждаме преди лягане! Понеже това може да доведе дотам мозъците ни почти да си разменят местата! Невронната система на червата направо ще атакува мозъка ни. Тази връзка е описана още от
Зигмунд Фройд: ако имаме неприятни усещания в стомашно-чревния тракт, сънуваме страшни сънища. Тоест еднопосочна връзка има, но е ясно, че онзи наш втори мозък не може да взема решения, не може да се оправя с нещата - и в това е главната разлика между стомашно-чревния тракт и мозъка, който е в главата ни."
Из книгата