"Фейт паркира пред любимото си място за обяд Дюн Бургер в Аутър Банкс, разположено недалеч от дюните. Представляваше малка правоъгълна барака, поставена толкова близо до плажа, че пясъкът навяваше към отсрещната страна на улицата и покриваше бордюра през ветровитите дни. Незначителната по размери постройка беше боядисана в крещящо червено, с ярка бяла облицовка и отворени прозорци. Фейт излезе от колата и лятната жега веднага я връхлетя. Спомняше си я от детството, когато веднъж годишно пътуваха до Северна Каролина, за да прекарат една седмица на плажа. Слънцето и днес я бе топлило през целия път насам. Приближи до прозореца, за да поръча, и забеляза че вече стига щанда без проблем. Като дете той стърчеше над нея. Тя се хващаше за него и се провисваше, докато майка ѝ не я накараше да се пусне, обяснявайки ѝ кротко, че не е предназначен за това. Докато чакаха поръчката си, Марта я въртеше в кръг. Помнеше как постройката се замъгляваше пред погледа, а струята океански въздух бучеше в ушите й.
– Какво ще поръчате? - попита я жената зад щанда, връщайки я в настоящето.
– Чийзбургер с кетчуп и горчица, моля - отвърна тя и зарови в чантата за портмонето си.
Фейт бе подранила, затова реши да спре и да хапне нещо за обяд, преди да се отправи към вилата. Докато чакаше бургера, забеляза малка група до един от прозорците в другия край. Бяха заобиколили висок, тъмнокос мъж, потупваха го по гърба, шегуваха се и се смееха. Когато обядът ѝ пристигна, тя го отнесе до маса, боядисана в червено, за да подхожда на постройката. Имаше и също толкова ярък чадър, но дори наклонен към мястото, където бе застанала, слънцето надвиваше сянката му, така че единствено морският бриз откъм брега носеше облекчение от жегата. Сложи си слънчевите очила, седна и пъхна крака под масата. Небето бе безоблачно синьо, а шумът на вълните, разбиващи се в дюните, беше единственият звук, с изключение на преминаващите от време на време автомобили. Не се бе връщала тук отдавна, но мястото почти не се беше променило. Преди да се срещне със семейството си днес, Фейт си бе обещала да отскочи няколко пресечки по-надолу от Дюн Бургер и да огледа плажа, където някога се издигаше фамилната им вила. Събори я ураган още в тийнейджърските ѝ години и оттогава не се бяха връщали в Аутър Банкс цялото семейство. До днес. Спомни си къщата, сякаш току-що е била там. Сякаш долавяше миризмата на пръст. Отвън беше кафява като мокро дърво, подобно на повечето стари къщи на Бийч Роуд. Беше висока, на подпори, които да я предпазват от унищожителните приливи по време на буря, обгърната от тясна веранда и криволичеща алея. На верандата някога имаше два люлеещи се стола и пейка люлка. Ако затвореше очи, можеше да усети пясъка по краката си, докато обвиваше колене на тази люлка, пулсиращите от изпепеляващото слънце бузи и косата си толкова изсветляла, че изглеждаше почти жълта на фона на загорялата ѝ кожа. Сестра ѝ Кейси беше по-висока от нея и можеше да се отблъсне от пода достатъчно силно, за да задвижи люлката, предизвиквайки гъделичкащо усещане в корема на Фейт. Но любимият ѝ момент бе, когато люлката спреше, а бризът развяваше влажните кичури около раменете и охлаждаше кожата й. Обожаваше тихите сутрини на тази веранда, неизменното спокойствие.
Шум от паркираща кола я изтръгна от спомените й. Тълпата до прозореца се бе разотишла, но тъмнокосият мъж все още стоеше там. Шофьорът слезе от колата, подвикна: Джейк! Как си?, и отиде да му стисне ръката. Едва тогава Фейт успя да огледа по-добре мъжа на име Джейк. Очевидно всички го познаваха. Докато поздравяваше другия, тя видя искреността в усмивката и поразителните му черти. Имаше ясно изразена челюст, но се долавяше известна мекота в изражението му. Носеше работно облекло - вероятно бе бояджия. Косата му беше разрошена от вятъра, обувките пазеха отпечатъка от професията му, но в излъчването му имаше нещо коренно различно. Въпреки силното му присъствие - широки рамене, твърд и настоятелен поглед, изглеждаше непринуден и добронамерен. Очевидно ръкостискането му бе здраво и имаше толкова самоуверен вид, че у нея се породи желание да види какво ще направи в следващия момент. Погледна надолу към бургера, за да спре да го зяпа. Двамата мъже поговориха известно време, но не успя да разбере за какво, а и не искаше да подслушва, затова просто си изяде обяда, наслаждавайки се на самотата. Това можеше да се окаже последният тих момент в близките дни. Скоро щеше да бъде с цялото си семейство. Всички пристигаха тази седмица, за да отпразнуват деветдесетия рожден ден на баба й. Отдавна не се бяха виждали. Трудно й бе да се изправи пред Кейси. Досега Фейт все си намираше извинения - родителски срещи, отчетни карти за проведени екскурзии, но беше време да застане очи в очи с нея. Понякога се виждаше с майка си и баба си, но преднамерено избягваше Кейси. Отношенията им бяха сложни и противоречиви. Дори мисълта за нея ѝ причиняваше болка, но да страни от нея също беше непоносимо. Тя ѝ липсваше ужасно, но не можеше да загърби онова, което Кейси бе направила, и то се оказа достатъчно, за да я избягва. Но вече бе готова да я види.
Фейт се страхуваше, че срещата им ще върне болката от предателството на Кейси, но накрая се почувства достатъчно силна, за да се изправи срещу нея. Не можеше да го стори по-рано, но вече бе готова, а и за нищо на света не би пропуснала рождения ден на баба им. Нямаше търпение да я види. Докато растеше, тя беше нейната опора, Именно тя организираше пътуванията до Северна Каролина, гледаше ги, докато майка им работеше, вземаше ги от училище и се грижеше за тях, когато бяха болни. Колкото и да копнееше да се върне тук и да бъде със семейството си, най-много се вълнуваше от срещата с баба си. Мислите ѝ препускаха бясно като морски вятър, когато се върна в настоящето. Онзи мъж, Джейк, тръгна към нея, понесъл бургера си. По всичко личеше, че се бе отправил към нейната маса. Дали възнамеряваше да поиска разрешение да седне до нея? Спря само на няколко крачки от масата й, колкото да си поеме дъх, и се усмихна. Любезна усмивка, каквато човек би отправил към случаен минувач, но все пак бе признак за дружелюбност. Щом пристъпи отново, вперил сините си очи в нея, остана поразена от привлекателността му и се запита как ли изглежда косата ѝ - бе карала със спуснат прозорец през целия път. Дали бе останал някакъв грим по лицето й? Точно когато си помисли, че ще я попита дали отсрещната пейка е свободна, той мина покрай нея и се настани на съседната маса. Колко глупаво - помисли си тя. - Защо му е да сяда до напълно непозната?
Фейт дояде последната хапка и смачка хартията на топка. После заобиколи Джейк, изхвърли боклука и се върна в колата си. Пое по Бийч Роуд, с отражението на мъжа в огледалото, към парцела, където някога се бе издигала вилата им. Докато шофираше, си мислеше за момента, в който Джейк ѝ се бе усмихнал. Можеше да подхвърли нещо за чудесното време или да го попита за най-добрите места за пазаруване наоколо. Би могла да каже каквото и да е, но не го направи. Сестра ѝ щеше да постъпи по друг начин. За нея общуването не беше проблем. Можеше да разговаря с всеки. Фейт често имаше чувството, че възможностите се разкриват пред Кейси именно защото е толкова дружелюбна. Тя самата беше по-затворена. Трябваше ѝ повече време, за да допусне хората до себе си. Знаеше какво да каже, но се притесняваше да го изрече. Точно както сега. Ако изобщо бе съществувала възможност да заговори приветлив, привлекателен мъж, то тя я бе изпуснала безвъзвратно. А не биваше. Трябваше да се държи по-самоуверено."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
