"Посттравматичното израстване.
Разбирането колко е крехък животът и че смъртта винаги е наблизо, е ключово прозрение за мъдър и добре живян живот. Един мой приятел, прочут журналист, се гордееше с това, че е попадал в десетки кошмарни ситуации, докато един ден се случи неизбежното и той рухна, заринат от симптомите на тревожността - натрапливи мисли, кошмари, неконтролируем гняв и цунами от вина и страх. Неспособен да намери нужната помощ дори в най-добрите лечебни заведения, той се самообразова, изучавайки методите за лечение на травми. Принуди се да го направи, защото иначе нямаше да е способен да бъде истински баща или съпруг и вероятно щеше да се самоубие - за което бе мислил често заради страданията, причинени му от симптомите. Той започна да разбира, че отвъд всичко това съществува нещо, което не може да се определи като нормалност. То е както духовна, така и когнитивна стъпка към съвършения човек. Будисткият учител Стивън Левин го нарича отваряне на сърцето в ада. Знаете онова, което знаете, но все още можете да решите дали да се доверите, да обичате и да сте спокойни. Не е лесно, но е истинско.
Терапевтите са започнали да наричат това посттравматично израстване. Първото ми послание към терапевтите, които обучавам, е да престанат да определят като патологии травмите на пациентите си и никога да не се опитват единствено да ги върнат към нормалността. Нормалността е само утешителна награда и ако сте преминали през някакво разбиващо сърцето преживяване, никога не бива да го похабявате, като се опитвате да се върнете към добрия стар Аз. Всъщност няма да можете да го направите. Продължете напред и го оставете да ви отведе до нови висини. Какъв е смисълът в това да страдате, ако не успеете да се превърнете в човек, изключително силно загрижен за другите и невероятно благодарен, че е жив?
Ако оставите чувствата да си вършат работата, те ще ви преведат през тази ситуация, а после и през последиците от нея, като междувременно няма да преставате да се учите и да израствате чрез онова, което се е случило. Може да ви разтърси наистина дълбоко: вие сте смъртни същества. Как изживяното променя плановете ви? Може да е мисъл, която ви спохожда ежедневно, но да е много полезна: хората правят глупости в натовареното движение. Това ще промени ли начина, по който шофирате? И така нататък. Така че чувствата са жизненоважни процеси, които ви помагат да преодолеете събитията и последиците им. Помагат ви да изградите отново своето схващане за самите вас в света. Но какво представляват всъщност? Как функционират? Това е нещо, което всяко човешко същество на всякаква възраст трябва да знае за себе си. Започваме… Не забравяйте, че чувствата са вътрешна промяна в отговор на нещо, което се случва отвън. И това е необходима и полезна промяна. Сякаш ви е поразила мълния и сега носите в себе си това електричество.
Голямата четворка на чувствата.
Чувствата са присъщи на бозайниците, а някои, като скръбта и мъката, са качества на висшите бозайници, които могат да помнят (дори слоновете и големите маймуни изпитват мъка). И ще се радвате да научите, че чувствата са нещо много просто. Също както при първичните цветове, всеки нюанс и оттенък на човешкото чувство е смесица от шепа първични емоции. Има само четири основни чувства: радост, гняв, мъка и страх. Всичко останало, всички сложни емоции, които изпитват човешките същества, като ревност, носталгия, завист и разбира се, любов, са комбинации от тези четирите. Смесените чувства обаче могат да ни запращат в различни посоки и това ги прави трудни за анализиране. Ревността например е гняв, комбиниран със страх. Но гневът изпраща послание за отблъскване, докато страхът ви кара да се приближите. Не е изненада, че тази смесица почти винаги води до бедствие. Ако сте ревниви, е по-добре да изразите страха си и по един или друг начин да се справите с него. Винаги когато изпитвате смесени чувства, едното ще е първично и ако се придържате към него, вероятността да намерите изход е по-голяма.
Добрият терапевт ще ви помогне да разбиете тези сложни смесици от чувства на основните им съставки и да се справите поред с всяка една от тях. Това е добър начин за справяне с всичко, което нарушава спокойствието ви или ви тревожи. Седнете и напишете на един лист какво ви натъжава в тази ситуация? Какво ви е ядосало? От какво се страхувате? Какво ви доставя удоволствие? Това често ще ви доведе до изненадващи прозрения, до катарзис, и ще ви помогне да решите какво да правите по-нататък. Обикновено едно от четирите чувства ще е по-силно от останалите и ще трябва да обърнете внимание първо на него. След това вероятно ще изплува друго. Щом се вгледате в тях, чувствата започват да се подреждат от само себе си и взаимно да се уравновесяват. Както ще ви покажем в следващите страници, вие постепенно ще започнете да се измъквате от батака.
Веднъж присъствах на една чудесна терапевтична сесия, водена от моите учители Боб и Мери Гулдинг. Един млад мъж говореше за това, че се бои да разкрие истинския си Аз пред потенциалната си партньорка. Когато бе попитан защо, той отвърна: За да не бъда отхвърлен. Мери Гулдинг, смела седемдесетгодишна жена, с акцента на нюйоркски таксиджия, заяви: Но ако тя не харесва истинския ти Аз, няма ли да е по-добре да го разбереш веднага? Ще можеш да се сбогуваш с нея и да продължиш напред!. И докато гледаше как тази мисъл постепенно попива в съзнанието му, тя се усмихваше топло. На този свят има много позитивни, сърдечни жени, които с нетърпение очакват да си намерят добросърдечен мъж. И когато погледна към жените в публиката, тя видя, че много от тях кимат и се усмихват."
Из книгата