вСъщност. Поезия

"Шеметен вихър от думи!
От думи, които никога не
са равни на себе си - те ту
се удвояват в огледалото и
се стъписваме, неспособни
да различим оригинала от
копието, ту внезапно
прекъсват и ни оставят
ранени от недоизказаното,
ту ни залюляват в някакво
сладостно безвремие,
което толкова наподобява
щастието, ту ни подгонват
по неизбродими пътища
и ясно разпознаваме
синкопите на нашата
номадска кръв. В този
словесен вихър се
открояват две думи, които
оправдават безсънията
на поета - прошка
и човечност. И
непоклатимата увереност,
че думите все пак се
връщат."
Проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев