Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи

Кой, как и при какви обстоятелства е убил войводата Христо Ботев? Вече век и половина този болезнен за историческата ни памет въпрос не е намерил своя ясен и категоричен отговор.

В книгата са събрани, подредени и изтълкувани наличните свидетелства, водещи към твърдението, че Христо Ботев е убит от свои четници. Основните аргументи са фокусирани върху противоречията в спомените на очевидците и мълчанието на важни свидетели. Изненадващото във версията на автора е, че гибелта на Ботев се разглежда като част от серия убийства на членове от щаба на неговата чета, извършени със сходни мотиви и по една и съща схема.

Един смел и провокативен опит за разгадаване на мистериите около трагичната съдба на Ботевата чета във Врачанския балкан, за реконструкция и интерпретация на събитията чрез средствата на истинско криминално разследване.

По думите на проф. Пламен Митев, автор на предговора на настоящото издание, Ботев е най-радикалният измежду лидерите на родната емиграция, особено когато става дума за социалните аспекти на националната ни революция. Поетичният и публицистичният му талант, съчетани с вулканична енергия, са впечатляващи. Това обяснява защо приживе той е бил обичан, но и мразен, величан, но и обругаван, и то както от чужди, така и от свои. Подобно на своя герой авторът на тази книга - Искрен Красимиров, не е подвластен на табутата и на разни самоограничения, служещи само като оправдание за нежеланието или страха да бъдеш инакомислещ, да оборваш наложените мантри, да спориш с набедените за авторитети, да се разровиш из травматичните рани на историческата ни памет.

Искрен Красимиров е доктор по кинознание и киноизкуство (НБУ) и магистър по история (Софийски университет). Основател е на проекта Незабравимата България. Автор е на над 20 исторически художествено-документални филма. Провел е уроци по родолюбие в множество училища и читалища в страната и чужбина. Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи е дебютната му книга.

"Вместо увод

Два въпроса висят със страшна сила в нашата история: Кой предаде Левски? и Кой уби Ботев?. Темата за подвига на Ботевата чета и за гибелта на Войводата винаги е стояла в сянката на Априлското въстание, което обикновено е било водещо и определящо за изследванията на историците. Поради липсата на достатъчно документи или поради идеологически съображения редица въпроси, отнасящи се до подготовката на четата, нейния боен път и лобното място на Христо Ботев, и до днес остават недоизяснени. Съществуват много бели петна и спорни тези, които неизбежно пораждат дебати в публичното пространство. Но един от най-спорните въпроси, вълнували редица изследователи през годините, е кога, как и при какви обстоятелства умира един от най-великите българи на всички времена. Първата трудност да се изясни веднъж завинаги този вековен проблем е липсата на достатъчен обем от официални документи по темата за гибелта на Ботев. Поради което тези събития винаги са разглеждани в светлината на спомените на преките участници - Ботевите четници. От друга страна, винаги са съществували и идеологически причини проблемът за смъртта на Христо Ботев да не се разглежда в цялата му дълбочина.

На фона на официално приетата историческа истина за романтичната гибел на Войводата, убит от вражески куршум, малцина автори са се опитвали да поставят под съмнение заключенията на трите официални комисии от 1901, 1927 и 1953 г. за установяване на лобното място на Христо Ботев. Негласно се е наложило общественото табу изследователите да не се концентрират върху разнищването на проблема около неговото убийство. А причината за това може би трябва да потърсим и в обществената нагласа да не се правят опити за развенчаване на ореола на гениалния поет и войвода. Търсенето на истината обаче според мен е наложително, защото никой народ няма нужда от поддържане на митове и легенди, историята трябва да се представя такава, каквато се е случила. Споровете около обстоятелствата, при които загива Христо Ботев, започват още преди Освобождението на България и придобиват обществен отзвук в годините след Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г. с публикациите на Стоян Заимов (Миналото: очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 - 1877 г.), Захарий Стоянов (Христо Ботйов. Опит за биография и Записки по българските въстания. Том 2), Никола Кючуков (Записки на Никола Ив. Кючуков (другар на Хр. Ботев). 1875 - 1876), както и на мемоарните бележки на Иваница Данчов и Йордан Кършовски, който записва най-рано своите спомени - още през октомври 1876 година.

В по-сетнешни публикации около годишнини, свързани с подвига на Ботев и неговата чета или с Априлското въстание, се открояват изследванията на наши изтъкнати историци като Димитър Т. Страшимиров, Михаил Димитров, Михаил Арнаудов, Александър Бурмов, Йордан Венедиков, Иван Унджиев, Крумка Шарова, Йоно Митев, Христо Гандев, Дойно Дойнов, Димитър и Константин Косеви, Николай Жечев, Иван Райкински и други. Темата е разработвана през годините не само от професионални историци, но и от много писатели, журналисти, литературоведи, краеведи, като проф. Боян Пенев, Ив. Г. Клинчаров, Т. Н. Христовски, Захарий Стоянов, Стоян Заимов, Иван Вазов, Никола Обретенов, Тодор Бучински, Евгений Волков, Иван Ангелов, Стефан Каракостов, Росен Тахов, Румен Леонидов, Илия Луканов, Никола Ферманджиев, Петър Чолов и Николай Пачев, Стефан Влахов-Мицов.

В проучванията си различните автори не се обединяват около еднозначно мнение по разглеждания в тази книга проблем. Въпреки че боравят с едни и същи историографски извори, мненията на различните изследователи варират между двата полюса: от заключенията, че Христо Ботев е убит от вражески куршум, до тезата, че Войводата е станал жертва на предателство от страна на неколцина четници. Вече бе споменато, че голяма част от източниците, на които се позовават авторите, са спомени на участници в събитията. Както е известно, подобна информация представлява вторичен исторически извор, тъй като в много от случаите тези мемоари са писани години и дори десетилетия по-късно и са допълнително обременени от обществено-политическата конюнктура. А съществува и голям риск известна част от събитията да са забравени или да са изтълкувани в погрешна посока.

Освен гореизброените изследвания на професионални историци и на различни автори изворите, с които боравя в тази книга, са и официалната османска кореспонденция, публикувана във възпоменателния сборник 100 години от Априлското въстание и Ботевата чета. 1876 (том 1 и 2) с редактори Кирила Възвъзова-Каратеодорова (т. 1) и Анелия Вълчева (т. 2). Въпросните телеграми са разменяни най-често между врачанското каймакамство, видинския мютесариф и валията в Русе и отразяват официалното становище на 16 османските власти за сраженията, водени от османците и Ботевата чета. Настоящото изследване е мой личен опит да обоснова тезата, че войводата Христо Ботев е убит от свои четници и че той е едва втората от поредица от шест жертви, като по този начин е ликвидирано цялото върховно командване на Ботевата чета. А извършителите на това деяние са неколцина четници: Никола Тихов Обретенов, Георги Минчев Апостолов, Димитър Тодоров - Димитрото и Сава Пенев Рашев.

Освен изследователския ми интерес към темата за Ботев аз имам и личен мотив да се занимавам с нея: пресъздавам неговия образ от пет години насам в уроците по родолюбие, които изнасям в училища и детски градини в страната и чужбина. И още нещо: прапрадядо ми по майчина линия е Никола Вълчев Минков - един от двестата Ботеви четници, сражавали се рамо до рамо с Войводата, и един от малцината, последвали идеята на Ботев четата да се спаси чрез изтегляне в съседна Сърбия.

В своя опит за разследване и за интерпретация на описваните събития ще се постарая да следвам строго тяхната хронология - от сформирането на Гюргевския и Браилския комитет, през трагичния случай с инженер Драгоя Шопов и първия опит за посегателство над живота на Христо Ботев от страна на Георги Апостолов; скандалната афера с лой и пастърма, при която се е извършила злоупотреба с парите на Врачанския революционен комитет; веригата серийни убийства - от първата жертва Давид Тодоров Савов, през разстрела на Войводата, подвойводата и военния командир на четата Никола Войновски, до последния изстрел в рамките на цялото Априлско въстание - убийството на Стоян Ловчелийчето от с. Българене, застрелян от винаги оцеляващите Обретенов-Димитрото-Сава Пенев.

За да ориентирам читателите във времевата граница на своето разследване, държа да подчертая, че разглежданият период обхваща по-малко от година - първият опит за убийство на Ботев датира от есента на 1875 г., а последната жертва - Стоян Ловчелийчето, пада в края на юни 1876 година."
Из книгата