"Теософският дълг, политика и алтернативи
Като понятие "политика" има древногръцки произход - πολιτικη, а като смисъл обхваща съвкупност от социални практики и дискурси, насочени към формиране, развитие, проектиране и изследване на правови и морални норми, административни структури, форми на управление, властови и институционални въпроси. Създаденото през 1875 г. от Елена Блаватска и Хенри Олкът Теософско общество е ясна заявка за действие по посока на политическа промяна от световен мащаб, особено що се отнася до първата цел на организацията.
Трите основни цели на Теософското общество са:- Да формира ядрото на Всемирното братство на човечеството, без да разграничава раса, вероизповедание, пол, класа или цвят.
- Да подкрепя сравнителното изучаване на религия, философия и наука.
- Да изследва необяснените закони на природата и скритите способности на човечеството.
Втората и трета цел имат по-"хуманитерен" характер заради насочеността им към научните изследвания и образованието. Но работата за тяхното осъществяване е основополагаща с оглед устройството и развитието на световната цивилизация. Оттук и категоричната връзка на тези цели с първата и с политиката като ръководен принцип в съвременното общество.
Това обвързване на целите на Теософското общество с политиката обаче влиза в противоречие с устава на самото Общество и поставя въпроса дали е възможно да има теософска алтернатива по отношение на политиката. На теософите е забранено като представители на организацията да участват в политиката. Те са свободни да правят това единствено в качеството им на частни лица. Блаватска обяснява този парадокс със следните причини: "Опитът да се постигне политическа реформа, докато не се появят промени в човешката природа, е като изливане на ново вино в стари мехове". Блаватска многократно подчертава, че всички обществени промени започват първо с промяна в личното съзнание, след което се променя общественото съзнание и се постигат положителни промени в живота на целия социум: "Накарайте хората да почувстват и разпознаят в дълбочината на сърцето си в какво се състои техният истински дълг към всички хора и всяка злоупотреба с власт, всеки несправедлив закон в националната политика, основан на човешкия, социалния и политическия егоизъм, ще изчезнат от само себе си. Глупав е градинарят, който се надява да премахне отровните растения, само като ги отреже, вместо да ги изкорени. Докато владее егоизъм сред хората, няма да има нито една истинска и полезна за всички политическа реформа". Хенри Олкът пише в "Практическа теософия": "Според устава на Теософското общество на неговите членове строго се забранява да се занимават с политика. Но като частни лица те имат право да се включват активно в нея и често го правят". В тази връзка Блаватска отбелязва, че индивидуалните занимания и участие на отделния теософ в политиката не трябва да влиза в противоречие с целите и задачите на Теософското общество, и не трябва да вреди на това общество.
Улрих Бек изтъква, че в рисковото общество политиката е лишена от своето място като организация и реализация на управлението, като "интервенционистка власт на държавата". Този привидно парадоксален извод се обяснява с доминирането на пазарните отношения, в които икономическото развитие и науката се превръщат във водещ фактор при формиране на държавните политики. Бек формулира тезата за "дълбока системна промяна на политическото, и то в двоен смисъл: от една страна (а) централизираната политическа система губи властта си в хода на установяването и възприемането на гражданските права във формите на една нова политическа култура; от друга страна (б) с прехода от политика към субполитика се осъществяват социалноструктурни промени: става дума за процес на развитие, в хода на който досегашната "мирна формула" - техническият прогрес е равен на социален прогрес - изглежда, е загубила условията на своето прилагане. Двете перспективи са интегрирани в общата диагноза "отпадане на границите на политиката". Това наблюдение води немския социолог към извода, че в условията на рисково общество "рисковете се превръщат в двигател на самополитизацията на модерността" и с тях "се променя понятието, мястото и посредниците на политиката".
Как това заключение се съотнася с възможната теософска алтернатива, след като Теософското общество категорично се дистанцира от политиката, но не забранява на своите членове като частни лица да участват активно в нея? Отговорът е свързан с индивидуалния дълг на всеки теософ и действията му за изпълнение на дълга. Тезата е, че изпълнявайки своят дълг, отделният теософ и Теософското общество като цяло извършват точно политическа дейност с дългосрочен ефект - със своите образователни и социални функции поставят здрави основи на бъдещо световно общество, построено на принципите на братство, единство, сътрудничество, любов и милосърдие. Това са общочовешки идеали, които в различни епохи са "присламчвани" към една или друга идеология и все още имат утопичен характер. Това не омаловажава тяхното значение като стремеж към изграждане на по-съвършено общество. Напротив, дългът на теософа да действа активно за тяхното практическо осъществяване превръща Теософското общество в един от "посредниците на политиката", за които говори Улрих Бек. В "Ключ за теософията" Елена Блаватска очертава дълъг списък със задачи, които членовете на Теософското общество трябва да изпълняват, следвайки дълга си като теософи. Тези задачи най-често не са директно фиксирани и назовани от Блаватска. Подобно на стила ѝ в "Тайната доктрина" и тук многоаспектният дълг на теософа найчесто е завоалиран в многословие и само на места е директно назован. Блаватска изтъква, че саможертвата, състраданието, любовта към ближния и човечеството са водещи за всеки член на Теософското общество. Но за да е най-полезен, теософът трябва първо да работи върху себе си и да бъде пример с действията и начина си на живот.
В "списъка" на Блаватска с изисквания към дълга на всеки теософ са следните задачи: Да подчинява своето низше на висшето си Аз; Да се очиства вътрешно и морално; Да не се бои от никого и от нищо, освен от съда на собствената си съвест; Да върши нещата докрай, освен ако не смята, че нещо е глупаво и не си заслужава; Да постигне първо щастие за другите и после за себе си, като под "щастие" се разбира удовлетворение от изпълнения дълг; Да утвърждава истината; Да изпълнява дълга си първо към найблизките - родители, съпрузи, деца; Да покаже на другите в какво се състои дългът на човек към всички хора; Да изпълнява дълга си към човечеството и преди всичко към бедните; Да понася със смирение и благодарност живота си; Да действа, а не само да говори; Да утвърждава справедливостта, добротата, милосърдието; Ако се занимава с политика, може да прави това единствено като частно лице, като следва идеите и целите на Теософското общество; Да работи за създаване и утвърждаване на чувство за дълг у тези, които могат да подобрят живота на бедните; Да е пример и център за духовен живот и развитие; Да съдейства с всяко действие за развитие на човечеството; Саможертвата му да е без самоотричане и без фанатизъм; Да върне част от собствеността си, ако тя не е полезна за никого, а само за неговия егоизъм; Да действа индивидуално, а не масово, когато проявява милосърдие, без посредници; Винаги да прощава; Да не причинява вреда на никое живо същество; Да не води празен и безполезен живот; Да работи за изпълнение целите на Теософското общество, без да прехвърля своята работа на други; Да е смирен и да признава собствените грешки; Да забрави собствената си личност.
Това е твърде дълъг и твърде строг на фона на рисковата съвременност "правилник" за действие на всеки член на Теософското общество. Самата Блаватска признава, че изискванията не са малко и не са лесни, но са гаранция за съзнателна промяна на личността и обкръжението ѝ, а така постепенно и на цялото общество: "Изискванията изразяват идеала на нашата организация, но ние сме принудени да оставим практическото им изпълнение на преценката на самите членове. За съжаление състоянието на човешкия ум в нашия век е такова, че ако не оставим тези правила незадължителни, никой човек няма да се осмели да се присъедини към Теософското общество"."
Из книгата