Морски приключения. Разкази от известни писатели

Величието на природата, силата на човешкия дух, любовта към живота и непосредствената им искреност превръщат произведенията на Джек Лондон, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По, Джоузеф Конрад, Уилям Трейвис и Джеймз Харпър, в любима класика на поколения читатели, които и днес продължават да я четат и да ѝ се възхищават. Събраните в този сборник разкази са обединени от темата за морето и за хората, които обикалят целия свят по вода векове наред. Кой не би се вдъхновил от идеята да е помощник-капитан на кораб, пътуващ за Банког, макар да е едва на двадесет години? Или пък да е въвлечен в мистериозна история с един продълговат сандък, криещ странна тайна? А може би пленен от страшната история за изчезването на хора на далечен остров и изпълненото с любопитни подробности разследване на тази загадка?

Суровата романтика на морските приключения в разказите е представена заедно със задълбочени разсъждения върху проблемите на човешкото битие, на фона на което художествените герои нито за миг не губят смелост и присъствие на духа.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" от издателство "Паритет".

"На другия ден всичко вървеше съвсем според замисъла. Купиха "Матилда" без никакви проблеми, и макар тя да беше твърде малка за толкова далечно плаване, това беше главното ѝ предимство, защото ако беше с по-големи размери, двамата мъже едва ли щяха да могат да се справят с нея. През деня се запасиха с вода, а когато се стъмни, двамата чиновници пренесоха парите от кантората на "Матилда" и ги заключиха на тайно място. Към полунощ, без да будят подозрения, полека събраха всичките си неща, в два часа през нощта бяха вече на "Матилда" и вдигнаха котва. Тяхното отплаване беше забелязано, разбира се, но всеки си мислеше, че това са двама спортисти аматьори, които искат да използват неделния ден, за да си направят разходка по море. Никой дори не подозираше, че тя щеше да приключи или на брега на Америка, или на дъното на океана.

От югоизток подухваше лек ветрец и малката лодка бързо се понесе напред. Но на седем мили от брега вятърът изведнъж стихна, "Матилда" спря неподвижно и леко се залюля върху морските вълни. За цял ден приятелите не напреднаха нито миля и вечерта все още виждаха Йокохама на хоризонта. В понеделник сутринта Рандолф Мур пристигна и веднага отиде в кантората си. До него бяха стигнали слуховете, че двамата му служители пилеели пари и живеели в разкош, и това го накара да пристигне по-рано от предвиденото, за да провери книжата на кантората. Но когато видя на прага тримата младши служители с ръце в джобовете, разбра, че се е случило нещо сериозно.
– Какво означава това? - рязко попита той.
– Кантората е заключена, не можахме да влезем
– отговориха чиновниците.
– Къде е мистър Джеланд?
– Днес не е идвал.
– А мистър МакИвой?
– И той не е идвал.
Рандолф Мур се навъси още повече.
– Трябва да разбием вратата - каза той.
В Япония, тази страна на земетресенията, къщите не се градят много здрави. Вратата лесно бе разбита и всички влязоха в кантората. Останалото е ясно и без да го описвам. Огнеупорната каса беше отворена, парите ги нямаше и заедно с тях бяха изчезнали и двамата чиновници. Мур веднага започна да действа.
– Къде ги видяхте за последен път?
– В събота купиха "Матилда" и отплаваха.
В събота! Нещата изглеждаха безнадеждни, те са разполагали с цели два дни. Но може нещо да ги е забавило. Мур се завтече към пристанището и през далекогледа се взря в морето.
– Боже всемогъщи! - извика той. – Там в далечината "Матилда" още се вижда. Ще хвана тези негодници в края на краищата!
Но изведнъж възникна една пречка. Никъде не се виждаше свободен параход и Мур място не
можеше да си намери. Над възвишенията започнаха да се трупат облаци и по всичко личеше, че
иде буря. Рандолф Мур взе полицейския параход с въоръжения отряд от десетина човека и тръгна да настигне "Матилда".

Измъчени от безрезултатното очакване на попътен вятър, Джеланд и МакИвой забелязаха тъмното петно, което се отдалечаваше от брега и наближавайки, започна да се увеличава. Накрая разбраха какво е - параход, пълен с хора, и блясъкът на оръжието ги накара да се досетят, че тези хора са въоръжени полицаи. Джеланд погледна небето, заплашващо с буря, провисналите платна на "Матилда" и наближаващия параход.
– Нас търсят, Уили - каза той. – Кълна се в Бога, че ние сме най-големите нещастници на света, защото небето обещава вятър и след час-два щяхме да сме се понесли напред.
МакИвой започна да стене.
– Е, не изпадай в сантименталности, приятелю - продължаваше Джеланд. – Това е полицейският параход и сред другите там виждам стария Мур. Той им е платил добре за услугата.
МакИвой седеше превит на палубата.
– Майчице моя! Моя клета стара майчице! - повтаряше той разридан.
– Във всеки случай тя няма да чуе, че синът ѝ е бил на подсъдимата скамейка - каза Джеланд. – Моите родители никога не са се грижили кой знае колко за мен, но заради тях ще гледам да умра с чест. Не бива да си толкова малодушен, Уили. Нашата песен е изпята. Да те благослови Бог, стари приятелю Уили! Ето ти револвера.

Джеланд го зареди и го подаде на приятеля си. Но той се дръпна с ужас и вик. Джеланд погледна приближаващия параход. Беше само на няколкостотин ярда от тях.
– Няма време да се двоумиш! - строго каза Джеланд. – Дявол да го вземе! Дръж се като мъж, в края на краищата. Какво се плашиш? Нали се закле!
– Не, не, Джеланд!
– Е, добре. Но кълна се, че няма да ни хванат живи. Готов ли си?
– Не мога! Не мога!
– Тогава ще го направя за теб.
От парахода видяха, че Джеланд се наведе напред, отекнаха два револверни изстрела, но преди още димът да се разсее, стана нещо, което накара полицията да забрави за "Матилда" и да се замисли само за своето спасение. Защото в същия миг се разрази буря - един от онези кратки и внезапни вихри, каквито връхлитат често в тукашните морета. Платната на "Матилда" се издуха от вятъра и тя се понесе като подплашена птица. Попътният вятър я тласкаше напред и по издигащите се вълни лодката се плъзгаше по-лека от перо. Параходът напрегна всичките си сили, за да я настигне, но тя продължи да се носи напред и скоро изчезна в мрака на бурята, за да не се появи никога вече пред очите на смъртните. Параходът обърна назад и успя да стигне до Йокохама, макар че за малко да претърпи крушение.

Ето как "Матилда" с товар от 5000 лири и две мъртви тела на палубата замина на плаване през Тихия океан. Какъв беше краят на плаването на Джеланд не знае никой. Може ялботът да е отишъл на дъното по време на бурята или да е бил открит от някой търговски кораб, чийто собственик е използвал товара на "Матилда" и е можел добре да мълчи, а може още да се носи по безкрайния простор на океана, гонена от вятъра ту на север към Берингово море, ту на юг към Малайските острови. По-добре да оставим разказа незавършен, отколкото да развалим истинското произшествие с някакъв измислен край."
Из книгата

Писател, автор на романи и разкази, но най-вече "баща" на литературния герой Шерлок Холмс. Вероятно се досещате, че става дума за великият сър Артър Конан Дойл. Освен това той е бил заместник-лейтенант на графство Съри, Англия и носел рицарското звание "рицар-бакалавър", дадено му от крал Едуард VII. Но знаехте ли, че по образование той е бил лекар, а специалността му била офтамология? Или че в живота си той е "играл" на детектив, като лично е разследвал два вече приключени случая? Като резултат от тях двама души биват освободени, въпреки че били осъдени незаслужено за престъпления, които не са извършили. Е, животът на известния писател определено не е бил скучен. Но да започнем от самото начало.

Артър Игнейшъс Конан Дойл е роден на 22 май 1859 г. в град Единбург, Шотландия. Баща му, Чарлс Алтамънт Дойл, бил архитект и художник, който обаче боледувал от психическо разтройство и починал далеч от семейството си. Майка му, Мери Фоли, е "виновник" за огромния му интерес към рицарските традиции и приключенията като цяло.
С малко помощ от заможни чичовци, още на 9-годишна възраст Артър Конан Дойл заминава в Англия в подготвителното училище Ходер, а после и в самия йезуитски колеж (1869-1876). Говори се, че още през тези години показва уменията си на добър разказвач. Описван като "упорит и прилежен студент", от 1876 до 1881г. той учи за лекар в Медицинското училище към Единбургския университет. В това число са включени и периоди, в които е работил в гр. Астън (който по това време бил част от Уорикшър, а не Бирмингам), Шропшър и Шефилд. По това време учи и практическа ботаника в Кралската ботаническа градина в Единбург. Докато учи, Артър Конан Дойл започва да пише кратки истории. Първият му публикуван разказ е "Тайната на долината Cacaca" през 1879 г.

Още на следващата година той е принуден да остави перото настрана, защото е нает като лекар на гренландския китоловен кораб "Надеждата на Питърхед". През 1881 г. се дипломира като "бакалавър по медицина", а малко след това е нает и като хирург на кораб по време на пътуване към Западна Африка. През 1885 г. се завършва и докторантура по медицина. Интересен факт е, че въпреки времето, в което е живял, Артър Конан Дойл е бил привърженик на задължителната ваксинация и дори е писал статии, критикуващи хората, които били против ваксинациите.
В началото на 1891 г. той прави опит да учи за офтамолог във Виена. Преди това е учил в очната болница в Портсмът, като там се е валифицирал в извършването на зрителни тестове и предписването на очила. Когато се връща в Англия, отваря собствен кабинет в Лондон, но според автобиографията му в него не влиза нито един пациент.

Джек Лондон е американски писател, автор на приключенски разкази и романи. През целия си творчески път той написва над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Най-известни негови романи са "Морският вълк", "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина" и др.

Джек Лондон, чието истинско име е Джон Грифит Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Майка му Флора Уелман е учителка по музика, любителка на спиритизма. Тя забременява от астролога Уилям Чейни, с когото известно време живеят на семейни начала. След като научава за бременността на Флора, Уилям настоява да направи аборт, но тя категорично отказва да махне бебето и в отчаянието си се опитва да се застреля. За щастие не успява да се рани сериозно и всичко завършва благополучно. След като ражда Флора поверява бебето на грижите на своята робиня Вирджиния Прентис, която заема важна роля в живота на Джон. В края на 1876 година Флора се омъжва за ветерана от Първата световна война - Джон Лондон и взима момчето обратно при себе си. Впоследствие детето получава фамилията на втория си баща и всички започват да го наричат Джек Лондон. След известно време семейството се установява в Оукланд, където Джек завършва училище. Детството му преминава в бедност и трудности - като ученик продава вестници, след като завършва началното училище едва 14-годишен започва работа в консервена фабрика. 12-часовите работни смени са изключително тежки за младото момче и търсейки изход от положението, в което се намира той взима пари на заем, купува малко корабче на старо и започва да се занимава с нелегален лов на стриди. По-късно е нает като моряк и през 1893 година пътува на борда на шхуна за ловене на тюлени по бреговете на Япония и Берингово море. Първото далечно плаване оставя ярки впечатления у младия Джек, които той впоследствие използва за основа в много от неговите морски разкази и романи. След като се завръща от плаването той написва очерка "Тайфун край бреговете на Япония", който поставя началото на литературната кариера на автора. Той е публикуван на 12 ноември 1893 година в Сан Франциско, в един от местните вестници и за него авторът получава първа награда. През 1894 година Лондон участва в похода на безработните към Вашингтон, след което прекарва един месец в затвора за скитничество. Година по-късно той се присъединява към социалистическата работническа партия на САЩ, след това благодарение на самостоятелната си подготовка успява да влезе в "Калифорнийския университет", но след третия семестър поради липса на средства е принуден да напусне. През пролетта на 1897 година Лондон, подобно на хиляди други американци се поддава на "златната треска" и заминава за Аляска.

По-сериозно Джек Лондон започва да се занимава с писателска дейност след завръщането си от Аляска. Тогава писателят е на 23-годишна възраст. През 1900 година е публикувана първата му творба - "Синът на вълка", а през 1902 година след публикуването на романа "Дъщерята на снеговете" и книгата "Xopa от бездната", писателят придобива известност. Той е известен със своя работохолизъм - пише по 15-17 часа на ден. В следващия му роман "Дивото зове" (1903 г.) се разказва за домашното куче Бък, което открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и попада сред дивия север, където става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Книгата е многократно екранизирана, като първият филм е от 1935 година с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Книгите му "Белият зъб" (1906 г.) и "Сияйна зора" (1910 г.) също се радват на голям интерес от широката читателска аудитория. През 1904 година той пише романа "Морският вълк", който се смята за най-известната творба в творчеството на автора. В периода 1904-1905 година Лондон отразява събитията от Руско-японската война, като военен кореспондент и доказва себе си като майстор на репортажа. Един от шедьоврите на писателя е романът "Мартин Идън" (1909 г.). В него той описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия автор. Това е романтичен разказ, който ни води по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Други популярни творби на автора са "Северна одисея", "Белю Пушилката", "Демоните на Фуатино" и др.

Последните години на Джек Лондон са белязани от творческа криза, алкохолизъм и бъбречни заболявания, чийто пристъпи той облекчава с морфин. На 22 ноември 1916 година докато е в Глен Елън, Лондон взима смъртоносна доза от веществото. Фатална грешка ли беше това или умишлено самоубийство – отговорът на този въпрос известният писател отнася със себе си...