"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат,
и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе,
когато си опустошена и пътят ти е буренясал -
спри, послушай - и чуй! - как дуата расте...
Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква,
а твоето минало просто е разплакано малко дете,
и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака,
но си изгубила всичко... А душата расте.
Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка...
А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете.
И сърцето умира... умира по малко...
Но душата - расте..."
Валентина Радинска
