Под бомбетата на дърветата. Поезия

"Поезията на Даниела Найберг предлага деликатни отражения - на времена и пространства. Поезия, която наблюдава света с тиха, утешителна вдълбоченост. Но няма как да бъде измамен погледът на този, който е изкатерил планината. Защото е вдишал от същността ѝ. Тези стихотворения знаят за трансцендентното, тихомълком спотайващо се наоколо ни - шума на вълните, параклиса, чая, снега, улиците без изход, децата. Всичко е знак."
Ина Иванова

Даниела Найберг е с докторска степен по етнохореология от Института за изследване на изкуствата - БАН. Възпитаник е на СУ Св. Климент Охридски, където завършва българска филология, философия и културология (1988 - 1997). Специализира фолклористика. Пише статии, есета и стихотворения. Има публикации в Литературен вестник, Литературен форум, Любослов, Отвъд кориците и други издания. Автор е на стихосбирките: Мирис на вода (2005 - 2004); Последната неделя на септември (2011); В ухото на раковината (2016); Избрах да запиша (2018) - Издателско Ателие Аб; Ако е стих (2021) - издателство Лексикон. През 2020 в екип с джаз-китариста Людмил Крумов, художничката Мария Апостолова и редактора Ирен Петрова подготвя музикално-поетичния албум В града на спасението (Filmabee).

Монографичното ѝ изследване Съставът за народни танци като културно явление в България (Марс 09) е издадено след спечелен конкурс на Министерството на културата (2011) и е подкрепено допълнително от любители на българската култура в САЩ. Основател е на Глаголницата (от 2014 г.) - Обществото за поезия и литературна проза при Българския културен център в Сиатъл. Носител е на наградата на BgFACE (Bulgarian Foundation for Arts, Culture, and Education) - статуетка на скулптура Брони Ликоманов за популяризиране на българския език, литература и култура в САЩ (2022).

Когато лодки разлюлеят езерото
Никой не го караше
В крайна сметка
Минавам край къща
Знакът Dead End
Вървя към езерото
Този път
Цял ден ми се привиждат неща
Докато закусваме
Напредвам едвам
Сън
Някой
Харесва ми
Застопорени в гаража са
Не ми се вървеше през парка
Над главата ми прелита орел
И ако някои народи
Някой отсече
Трябваше да напиша помен
In memoriam
Момиченце
Стъклата на купето са замърсени
Планината Света Елена
Вървя по селския път
Паричка
Созопол
Чисто новата лична година
Малко след седем
Момиче рисуваше на плажа
Ох, студено
Единственото място
Ала Бохумил Храбъл
На плажа
Съкратиха терасата на Джини Бар
Спасителят надува свирката
Отпусни се
Когато в композицията
Едното на 14
Вода
За какво съм дошла на тази земя
В края на лятото