"Поезията на Даниела Найберг предлага деликатни отражения - на времена и пространства. Поезия, която наблюдава света с тиха, утешителна вдълбоченост. Но няма как да бъде измамен погледът на този, който е изкатерил планината. Защото е вдишал от същността ѝ. Тези стихотворения знаят за трансцендентното, тихомълком спотайващо се наоколо ни - шума на вълните, параклиса, чая, снега, улиците без изход, децата. Всичко е знак."Даниела Найберг е с докторска степен по етнохореология от Института за изследване на изкуствата - БАН. Възпитаник е на СУ Св. Климент Охридски, където завършва българска филология, философия и културология (1988 - 1997). Специализира фолклористика. Пише статии, есета и стихотворения. Има публикации в Литературен вестник, Литературен форум, Любослов, Отвъд кориците и други издания. Автор е на стихосбирките: Мирис на вода (2005 - 2004); Последната неделя на септември (2011); В ухото на раковината (2016); Избрах да запиша (2018) - Издателско Ателие Аб; Ако е стих (2021) - издателство Лексикон. През 2020 в екип с джаз-китариста Людмил Крумов, художничката Мария Апостолова и редактора Ирен Петрова подготвя музикално-поетичния албум В града на спасението (Filmabee).
Ина Иванова
Монографичното ѝ изследване Съставът за народни танци като културно явление в България (Марс 09) е издадено след спечелен конкурс на Министерството на културата (2011) и е подкрепено допълнително от любители на българската култура в САЩ. Основател е на Глаголницата (от 2014 г.) - Обществото за поезия и литературна проза при Българския културен център в Сиатъл. Носител е на наградата на BgFACE (Bulgarian Foundation for Arts, Culture, and Education) - статуетка на скулптура Брони Ликоманов за популяризиране на българския език, литература и култура в САЩ (2022).
