"По времето, когато отворите тази книга, има голяма вероятност или вече да имате някаква форма на ваксинационен паспорт, или да сте настоятелно насърчени (ако се изразяваме любезно) да се сдобиете с такъв. Докато пиша това, повечето страни в Европа - континента, на който живея, вече приложиха такъв, както направиха и Австралия, Канада, Нова Зеландия, Япония, Уругвай и Аржентина.
Разбира се, терминът "паспорт" е подвеждащ. Паспортът е документ, издаван от държавата, който сертифицира гражданството на притежателя му и му дава право да пътува под негова защита до и от чужди страни. Макар да е вярно, че сертификатите за имунитет срещу болести като едра шарка и жълта треска съществуват от повече от век, те винаги са в книжна форма, докато ваксинационните паспорти вероятно ще са под формата на дигитален документ. И най-важното: ваксинационните паспорти имат по-широки приложения и по-мрачни последици, отколкото нормалните паспорти или сертификатите за имунитет. Те може да се изискват не само за установяване на самоличността или ваксинационния статус на националните граници, но и за пътуване, достъп до обществени сгради, като отговаряне на условията за базисни услуги и дори за работа в собствената страна, в която човекът живее.
За да се квалифицирате за ваксинационен паспорт в повечето юрисдикции, трябва да сте с актуални ваксинации срещу ковид-19. На някои места, например ЕС, актуален негативен тест с полимеразна верижна реакция (PCR) може да е достатъчен. В ЕС за разлика от САЩ и Великобритания естественият имунитет продължава да се смята за признато научно явление - факт, който е отчасти отразен в законодателството на ЕС за ваксинационните паспорти (или поне беше така по времето на писане на книгата). Жителите на ЕС, които са били заразени с ковид-19, могат да се квалифицират за паспорта, но само за 6-месечен период.
За съжаление дори това не ми свърши работа. Съпругата ми и аз се разболяхме от ковид-19 в края на юли 2021 г. И двамата бяхме неваксинирани. И двамата - в средата на 40-те си години - имахме приемливо леки симптоми - висока температура, умора, студени тръпки, кашлица, болки в ставите, липса на апетит, главоболие, - които продължиха около седмица. След това започнахме бавен процес на възстановяване. След около месец повече или по-малко се бяхме възстановили напълно. И двамата сега имаме естествени антитела, но въпреки това нито един от нас няма право на ваксинационен паспорт на ЕС - т.нар. "Зелен сертификат".
Като хиляди други хора в Испания, където съм дългосрочно пребиваващ, ми направиха погрешен тест в началото на симптомите. Съпругата ми - обратното - си направи правилния тест четири дни по-късно, тъй като първия път резултатът ѝ беше отрицателен. По време на голямата лятна вълна в Испания много от осигуряващите първични грижи в страната започнаха да използват много по-бързите (и много по-евтини) антигенни тестове, за да проверяват пациентите за инфекция. Единственият проблем е, че за да имаш право на "Зелен сертификат" в ЕС въз основа на естествена инфекция, трябва да имаш положителен PCR тест; резултатите от антигенните тестове като моя не са достатъчни.
Това означава, че през есента на 2021 г. в Испания имаше хиляди хора - и аз включително, - които бяха в задънена улица. Всички бяхме преболедували от ковид-19, което означава, че би трябвало да имаме известна степен на имунитет. А това означава, че би трябвало да имаме право на "Зелен сертификат" на ЕС - поне за прозорец от шест месеца. Тъй като здравните власти на Испания обаче използваха погрешен тест в нашия случай, нямаме "Зелен сертификат". Това включва хора, които са прекарали седмици в болница да се борят с болестта и да се възстановяват от нея. Според официалните статистики на ЕС нито един от нас не е боледувал от ковид-19. Според испанските власти в здравеопазването сме преболедували.
Това обаче е само един пример колко произволно бързо може да стане промяна в живота в новата реалност, която бързо се оформя около нас. Има и много повече, както ще откриете в тази книга. След като правителствата упражняват все по-голяма власт над живота ни, всичко, което е необходимо, е проста административна грешка или грешка в алгоритъма, или предубеденост, за да се окажат внезапно обикновените граждани в невъзможност да пътуват или дори да имат достъп до обществени места и основни услуги в родните си градове. Както многократно наблюдавахме, откакто започна тази пандемия, правителствата и публичните власти са склонни много често да допускат грешки.
Пиша тези думи от страната на съпругата ми - Мексико, на 1 януари 2022 г. По времето, когато тази книга ще бъде публикувана (в средата на март), някои от детайлите, описани тук, несъмнено ще са се променили. В епохата на ковид темпът на промяната е толкова бърз, че е трудно човек да го поддържа. В рамките на шест седмици може да се появи напълно нов вариант и да завладее повече от един континент. Вирусът не само еволюира и мутира през цялото време; това прави и реакцията на правителствата, глобалните институции и корпорациите на него - по-бързо, отколкото кой и да е човек може разумно да не изостава от съществените решения, които въздействат върху живота му по редица и то съществени начини. Това са само две от многобройните причини защо бързото въвеждане на ваксинационните паспорти от правителствата по света трябва да ни накара да направим сериозна пауза независимо от нашия ваксинационен статус.
Тази книга е за всеки, без значение дали е ваксиниран, или не. Ваксинирани или не, ако живеете в град, страна или район, които са въвели ваксинационен паспорт или са в процес на въвеждането му, тази книга е за вас. Това е манифест не срещу самите ваксини, а срещу начина, по който те се използват за радикално преустройство на обществото по начини, които не носят почти никаква полза на никого с изключение на бизнес, финансовия и политическия елит. Каквито и да са убежденията ни за самите ваксини, всички ще трябва да живеем с последиците от промените, които паспортите и мандатите ще донесат. Тези последствия ще включват по-голямо социално разделение и поляризация, загуба на телесна автономия, растящ авторитаризъм, допълнително ерозиране на правото на личен живот и създаване на общество на две нива.
Ако сте напълно ваксинирани, може да се твърди, че за вас е дори още по-важно да прочетете тази книга. Може да приемате, че няма да сте засегнати от въвеждането им; в крайна сметка вие сте се подчинили на всички изисквания на общественото здраве досега. Направили сте това, което се е искало от вас. Няма обаче гаранции, че ще отговорите на допълнителните изисквания в бъдеще. Както знае всеки, който е живял в авторитарна страна, правилата и задълженията имат дразнещия навик да се умножават.
За всеки от нас създаването на система на ваксинационни паспорти ще представлява момент "преди и след". Паспорт, който всъщност не е паспорт, за ваксина, която не е ваксина, заплашва да промени необратимо взаимоотношението между управляващите и управляваните; между тези, които имат власт, и онези, върху които тя се упражнява. Както посочва (проваксинационният) печелил награди журналист Глен Грийнуолд, рискуваме той да превърне "това, което винаги са били базисни права - влизане на публични места, летене, посещаване на обществени събирания - в дадени от държавата привилегии, които човек ще печели чрез подчиняване на изискването на политиците той да си инжектира някакви вещества в собственото си тяло".
Независимо какво мислите по отношение на самата ваксина, всички трябва да се противопоставим на днешната посока на събитията - ако не за друго, заради екзистенциалната заплаха, която тя представлява за трудно извоюваните ни свободи и права. Както казва Грийнуолд, "отричането на правата има цена и не трябва да лишаваме от базисни права или радикално да преструктурираме обществото (и двете имат висока цена), за да предотвратяваме малки рискове"."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа
