Промяна. Разкази

– Каква е тя?
– Необходима.
– Как изглежда?
– Първоначално е плашеща.
– Къде живее?
– И близо, и далече.
– Сама ли идва?
– Понякога сама, понякога чака да я поканиш.
– Колко струва?
– На някои им се струва скъпа, други са готови да платят цената ѝ.
– Тежка ли е, или лека?
– В началото ти се струва тежка, но после усещаш лекота.
– Носи ли нещо?
– Носи новото.
– Взима ли ти нещо?
– Старото, ненужното, изхабеното.
– Приятел ли е, или враг?
– Зависи как я възприемаш.
– Какво работи?
– Преобръща животи.
– Стара ли е, или млада?
– Мъдра.
– Как се казва?
– Промяна.

"Понякога я търсиш умишлено. Защото не харесваш нещо в живота си и искаш да го промениш. Нещото. Или пък реакцията си. Може би и гледната си точка. Или пък генерално искаш да промениш себе си.
Понякога я избягваш. Въпреки че усилено се нуждаеш от нея. Страхуваш се. Отлагаш я. Не ѝ е сега времето. 

Понякога тя, промяната, идва неканена. Пристъпва бавно. Дава ти време да се адаптираш. Да свикнеш. Да я приемеш. Да я заобичаш даже. Понякога идва по-бързо и от 112. Идва, за да те спаси. Понеже дълго си я отлагал и вече е спешна. Слага ти кислородната маска и нямаш време да мислиш. Можеш само да я вдишаш. Не ти оставя друг избор.  Предлага ти нов живот. Отваря нови врати.  Страх. Дискомфорт. Отлагане. Отхвърляне. Адаптиране. Приемане. Промяната предизвиква различни усещания.

Тя е неудобна. Неприятна. Непонятна. Нежелана. Тя е добра. Тя е лоша. Тя е търсена. Чакана. Тя е бавна. Тя е изненадваща. Тя е светкавична. Тя може да чака. Тя не може да чака. Тя е належаща. Тя е важна. Тя е край. Тя е начало. Тя е смърт. Тя е раждане. Тя е светлината в тунела. Тя е изходът от кръга. Тя носи новото. Отхвърлиш ли я, оставаш там. Където си бил. Стационарен. Неподвижен. А животът е движение. Без нея не можеш да продължиш. Не се бунтувай! Приеми я! Живей Промяна-та!

Автентичност

– Какво е автентичен? - ме попита десет годишната ми дъщеря днес, докато я карах към училище.
– Откъде я чу тази дума Катрин?
– Лоша дума ли е?
– Не. Просто ми е чудно откъде я чу.
– Госпожата вчера каза да бъдем автентични. Щях да гледам снощи в гугъл какво означава, но забравих. Какво е автентичен, мамо?
– Думата е архаична. Днес никой не я използва. Не ти трябва да знаеш значението ѝ. И без това няма да си автентична.
– Защо няма да бъда? Като порасна няма ли да стана автентична?
– Точно като пораснеш пък, съвсем няма да бъдеш. Хората в днешно време са всичко друго, но не и автентични. Страхуват се да бъдат такива. Имат сто лица.
– Не те разбирам мамо. Кажи ми какво означава думата де! Не разбирам какво говориш.
– Казах ти, не ти трябва да знаеш. Няма да ти влезе в употреба тази дума. Нито ти ще бъдеш автентична, нито ще я ползваш за определение на някой друг. Няма такива хора вече, които да наречеш автентични. Айде, слизай! И да си изядеш сандвича! Не да ми го връщаш пак вкъщи и да хвърляме храната!

Катрин се нацупи. Слезе от колата и блъсна вратата. Докато шофирах към офиса, се замислих за автентичността. Можех ли да се определя като такава?! С огорчение трябваше да призная пред себе си, че и аз не бях автентична. Сменях маски, лица... Губех се в тях, намирах се, после потъвах... Зачудих се дали познавам автентичен човек.  Може би единственият такъв, беше дядо ми. Автентичен до мозъка на костите си. Себе си до край.

Прииска ми се да звънна на Катрин да ѝ обясня какво е "автентичен", но се сетих, че е в час по математика. Написах ѝ на вайбър:
"Прадядо ти Иван е автентичен."
"Искам и аз да бъда автентична." - след секунди ми отговори тя."
Из книгата