"Това съвсем не означава, че тригодишното хлапе трябва да води родителите си за носа, че трябва да угаждат на всичките му капризи и да не реагират на грубите думи. Но пък също така означава, че с обикновени забрани и шамаросване ситуацията няма да се пречупи. Ако родителят го избива на викове и бой, значи хлапето е успяло да му наложи тактиката си - тактиката на войната. Разбира се, възрастните трябва да покажат на малчугана, че не им харесва неговата грубост, капризите му. В такива случаи те няма да играят с него, няма да го гушкат. Но това не е достатъчно.
В действията си възрастните трябва да отчитат стремежа на малчугана към самостоятелност и да създават условия за проявата ѝ и за самостоятелно вземане на решения. Не иска да го хранят? Добре - всички възрастни се хранят сами . Ето удобна лъжичка. Но трябва да я държи така, както я държи татко или по-голямото братче. А ние ще проверим кой от всички на масата ще успее най-бързо да излапа кашата. Ще попадне ли тази каша в устата или ще се разхвърчи на всички страни, като че ли не я е яло момченцето Вася, а някакъв си Бармалей. А на Вася, който е изял кашата си сам, при това чистичко, съвсем като възрастен, след закуска ще му предоставят възможност да си измие чинийката - с мека гъба и весела сапунена пяна. Ах, каква чиста чинийка! Ах, каква чиста маса! Мама се е старала и Вася се е старал!
Сутринта се налага да се реши и друга задача - да се избере чорапогащник за разходка. Ето един червен и ето един син. Избери си сам, Вася. Вярно е, че червеният чорапогащник вчера вече е бил на разходка и иска да си почине, да се изкъпе в пералната машина. Може би да вземем на разходка синия? А пък чорапогащника ще трябва да обуе сам - крачето е като влакче, което трябва да се мушне в дълъг-дълъг тунел. И, разбира се, че баба няма да води внучето си на разходка за ръка. На детската площадка той ще ходи сам. Но лошото е, че баба много я е страх да пресича улицата. А Вася не го е страх. Това го знаят всички. Затова изпречи ли се отпред улица, Вася трябва веднага да се приближи до горката страхлива баба и много смело, много здраво да я хване за ръката: "Не се страхувай, бабо! Аз съм с теб!"
На три години детето за пръв път опознава отрицателните действия. Без да има представа за подобни действия, е невъзможно да се формира узаконеното, социално одобрявано поведение. С други думи, без възможността да се държи лошо, няма възможност да се прояви добра воля за добро поведение. Затова кризата на тригодишната възраст безусловно е радостен сигнал за родителите - тя е свидетелство за личностното порастване на детето. Проблем ли е срамежливостта? Вашият малчуган ви се струва срамежлив, той е неприветлив с непознатите възрастни. Те го питат нещо, а той се обръща на другата страна, крие се зад мама или изобщо бяга. За разлика от съседските Маша и Петя. Щом дойдат гости, качват детето на табуретката и то започва наперено да декламира. Гостите се смеят, възхищават се колко е развито. А вашият малчуган знае наизуст и за зайчето, и за топката, и за доктор Охболи. Само че не можеш да го накараш да каже нищо пред хората.
Като е толкова срамежлив, как ли ще успее да си проправи път в живота? Нежеланието на малкото дете да демонстрира успехите си пред публика и негативната му реакция спрямо непознатите възрастни може и да не е свързана с психологическото качество, наричано от психолозите" срамежливост". За срамежливост като за черта на характера може да се говори само при по-големи деца, които са прекрачили границата на петте години. Освен това, за да започне да ви пречи да живеете, срамежливостта трябва да придобие патологичен характер, тоест да се превърне в препятствие за нормално общуване с околните. Нивото на комуникативното развитие (нивото на общуване) на малчугана, още не навършил три години, преди всичко се определя от отношенията му с членовете на семейството. Ако той общува нормално с родителите и с хората, включени в кръга на домашните (бавачка, баба, често навестяващата семейството леля) - разговаря, играе, слуша, когато му четат - значи всичко е наред.
Напереността на съседския двегодишен малчуган и способността му за публични изяви не бива да ви дава повод да мислите лошо за своето дете. Освен това напереността не трябва да се приема като показател за интелектуалното развитие. Това е по-скоро качество, свързано с особеностите на темперамента. Както е известно още от времето на Аристотел, хората се делят по темперамент на четири групи: сангвиници - открити, бодри, предразположени към общуване; холерици - напористи, нервни, подвижни, изложени на чести промени в настроението; флегматици - бавни, бавно мислещи, сериозни; меланхолици - потънали в себе си, склонни към анализи, странящи от външния шум и суета. (В живота най-често се срещат хора със смесени темпераменти.)
Темпераментът е вродено качество, определящо особеностите на възприемането и реакцията спрямо заобикалящия свят. Всеки темперамент си има присъщи предимства и отрицателни черти. И сред представителите на всички темпераменти е имало знаменити и преуспели хора. Освен това под влиянието на културната среда и възпитанието отрицателните страни на темперамента мога да се заличат с настъпване на възрастта."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
