"По време на войната медицината работеше добре, но имаше нещо, за което медиците би трябвало да бъдат обесени! Момчета, Румъния тогава беше венерическата клоака на цяла Европа! Имаше и поговорка: "Ако имаш сто парици (леи), можеш да имаш всички кралици!". Когато пленявахме германци, те във всеки джоб имаха по няколко презерватива, че и по пет-десет парчета. Нашите политработници агитираха: "Виждате ли! Това е, за да насилват нашите жени!". Да, но германците бяха по-умни от нас и бяха наясно какво е болест. Нашите медици поне да бяха предупредили за тези болести! Макар че минахме бързо през Румъния, взривът от венерически болести беше страхотен. В армията имаше два вида болници: хирургически и за леко ранени. Наложи се обаче да се открие и венерическо отделение, въпреки че по щат такова нещо нямаше.
Когато през октомври 1944 година влязохме в Унгария, се натъкнахме на празни населени места. Случваше се да влезем в някоя къща, печката гореше, върху нея нещо се готвеше, но нямаше никого вкъщи. Помня, че в един град на стена беше окачен гигантски транспарант, на който нарисуван руски войник гризеше дете. Толкова силно бяха наплашени, че където успееха да избягат, го правеха! Зарязваха цялата си собственост. С течение на времето обаче започнаха да разбират, че всичко е глупости и пропаганда, и да се завръщат. Помня, че бяхме в Северна Унгария, на границата с Чехословакия. Бях вече началник на щаб на батальон. Една сутрин ми докладваха, че маджарка през нощта се приютява в плевня. В армията имахме контраразузнавачи - хора от СМЕРШ. В танковите войски във всеки батальон имаше смершевец, а в пехотата - в полк и по-високо. Казах на моя смершевец да отиде там и да поразрови. Открили девойка на 18 - 19 години. Измъкнали я, цялата била в струпеи, премръзнала. Плачела, мислела, че ще я насилваме. "Глупачка, никой и с пръст няма да те пипне! Напротив, ще те излекуваме." Отведохме я в батальонния медицински пункт. Излекувахме я. След това ни посещаваше, повече време прекарваше при нас, отколкото вкъщи.
Двайсет години след войната се озовах в Унгария, срещнахме се. Такава красива жена! Беше се омъжила, имаше деца.
– С други думи, не сте имали ексцесии с местното население?
– Не, нямахме. Веднъж в Унгария трябваше да отида някъде. Взехме унгарец да ни съпровожда, за да не се изгубим - все пак чужда страна. Свърши си работата, дадохме му пари, консерви и го освободихме.
– В книгата ви пише, че от януари 1944 година в 233-та танкова бригада "Шърман" М-4А2 са били въоръжени не с късоцевни 75-мм, а с дългоцевни 76-мм оръдия. За януари 1944 година това е твърде рано, такива танкове се появяват по-късно. Още веднъж обяснете с какви оръдия са били въоръжени шърманите в 233-та танкова бригада.
– При нас шърмани с късоцевни оръдия имаше малко. Много малко. Основно бяха с дългоцевни оръдия. Не само нашата бригада воюваше с шърмани, може и в други бригади да е имало. Някъде в корпуса виждах такива танкове, но при нас танковете бяха с дългоцевни оръдия.
– Дмитрий Фьодорович, във всеки шърман, който е пристигал в СССР, е имало лично оръжие за екипажа - автомати "Томпсън". Чел съм, че това оръжие е било крадено още от тиловите части и на практика не е достигало до танкистите. Вие какво оръжие имахте - американско или съветско?
– Във всеки шърман имаше по два автомата "Томпсън". Калибърът им беше 11.43 мм - як патрон! Но автоматът беше калпав. Имахме няколко случая, когато наши момчета се хващаха на бас, обличаха една върху друга две ватенки, отдалечаваха се и куршумът не успяваше да пробие ватенките. Толкова скапан беше този автомат."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
