"Румен Шомов заминава за Франция през есента на 2018 г. като вече утвърден български поет и писател. Неговият нантски дневник има не само литературна, но и обществена, може да се каже социологическа стойност: документирана е срещата на изявен български интелектуалец, роден и израсъл по времето на социализма, преживял и прехода, със съвременна Франция.
Дневникът е воден с любопитството на турист, с наблюдателността на драматург и с опитното перо на писател. Читателят се надвесва над ръждивите води на Лоара, захласва се по крайречните замъци, възторгва се от катедралата Св. Св. Петър и Павел, любува се на екзотични растения в Ботаническата градина, съпреживява четиричасовата пиеса Всички птици, отмаря в ресторант Априлски песни, в който няма меню и клиентът не поръчва, а се сервират само изненади... Нека прибавим времевия ракурс: връща се в миналото, за да си представи пазара на роби, опитва се да проникне в настоящето, за да разбере бунта на жълтите жилетки...
Но най-много впечатлява общуването, атмосферата на общуване и хората. Поводът за деветмесечния престой във Франция - в български превод звучи необичайно: Институтът за академични изследвания в Нант събира 22 души от целия свят от различни области на науката, правото и културата и - без да поставя задача да произведат някакъв краен продукт - им предоставя пълна свобода на изследване. Мотото е Да мислим света различно. Един институт и 22 души от различни страни с различни професии... Агата Кристи би завидяла на такава постановка. Сюжетът не е криминален, а хуманитарен, но е също увлекателен. Читателят остава с усещането, че е бил виртуално не само във Франция, но и в много други страни. Възпроизвеждането на научни дискусии, лекции, диалози позволява да се види нещо, за което българският интелектуалец няма ясна представа - академичния живот в развита европейска страна, гледан отвътре.
Неведнъж авторът отскача назад, за да се върне от "по света" "у нас" и да направи меланхолично сравнение. Финалът - дълбоко несправедливо административно решение, взето в Института, предпазва от идеализация на развития Запад. Подчертава, че критичността на автора не е израз на български комплекси. И напомня за обобщението на един велик поет: "И всюду страсты роковые, и от судеб защиты неть"...
Пътят към Европа стана политически ориентир на българския преход. Влизането в ЕС не е крайна точка, а спирка по този път. Недореализирани са негови културни и социалнопсихологически аспекти. Дневникът на Румен Шомов осветява и стимулира напредъка по културния коловоз на този път. Българският читател заслужава тази книга."
Проф. д-р Петър-Емил Митев
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
