"Хляб, масло и конфитюр. Толкова ги обичам - трите заедно. Мога да изям и две филийки. Дори да съм в средата на най-жестоката диета, съвсем съзнателно и целенасочено отивам до магазина и купувам тези трите - хляб, масло и конфитюр. Понякога, за да устоя още малко на глада и да отдалеча момента на изкушението, обикалям няколко места в опит да намеря един определен хляб - онзи, с мирис на детство, който е полепнал по съзнанието на небцето ми и не помръдва от там вече десетилетия. Вълнувам се от приближаването до дъхавата пекарна, с предвкусваща наслада изчаквам уморената, с големи като омесени от тесто гърди и пищна снага жена да извади от пещта черната, квадратна тава, пълна с хлябове - всеки с по три цепнатинки отгоре и дебела коричка, препечена като от залез... и да си купя един. Желанието ми към него бързо отминава, губя интерес още в първите минути.
Хапвам, и то с наслада, но го правя между другото. После забравям къде оставям хляба, обикновено изсъхва и го изхвърлям. Никога не дояждам и конфитюра - толкова дълго стои в хладилника, че даже в него мухлясва. С маслото готвя нещо за децата. Аз не обичам храната. Точно обратното на Деси. В много други отношения с нея си приличаме, но ми трябваха 11 години, за да я проумея. Страшна магия е Деси! Неуловима някак, потайна - усещах, че съществува в друго измерение и то е основен неин пристан, но тя ме държеше далеч от него. Избягваше да говори за храна. Ако го правеше, беше, за да покаже, колко противно ѝ е това или онова ястие. Никога не ядеше повече от мен. Не пиеше, не пушеше, не се разболяваше. Много се забавляваше и непрекъснато се шегуваше - даваше вид на щастлив човек, напълно доволен от начина, по който изглежда. Нито аз, нито другите ѝ приятели подозирахме за необятния и напълно непознат свят, който ще откриете между страниците на тази книга.
В нея не е непременно страшно, на моменти е даже забавно. Но в тази измамна игривост, натъртена веселост, се крие опасност - не сте виждали много дебели възрастни хора по улиците, нали? Няма и дебели столетници, гарантирам ви го. Единственото място, където Деси се чувства слаба, е на покрива на нейната недостроена къща от сила. Знае колко много тухли още трябва да положи, колко много кал да отнесе. Понякога се чувства съкрушена, друг път е заразително въодушевена. В тази центрофуга от чувства живея и аз. Вече 11 години. Старая се да съм до нея в борбата ѝ - тя е чутовна, понякога обезсърчаваща. За мен по-важното е, че Деси я превръща в сирена. С нея усилва телевизора на удобно настанилия се на дивана дебеланко, който, докато гледа интересен филм, несъзнателно поглъща понички, готови да нахранят цял футболен отбор. С нея надува главите на родителите: "Водете децата на спорт и занимания, заемете се с проблема още щом видите първите симптоми!".
С нея пронизва ушите на момичетата в социалните мрежи, които обработват снимките си, за да скрият излишните килограми, а тайно за отрицателно време изяждат цялото меню от близкия ресторант за бързо хранене. Ако питате Деси, ще ви каже, че още не е постигнала най-големия си успех - да отслабне. Ако питате мен, ще ви кажа, че е направила трижди повече - не се е отдала на самосъжалението, не е потънала в срама от килограмите си, не е сложила маската на лицемерието, демонстрирайки, че няма никакъв проблем с теглото си. В тази книга Деси не дава съвети как да обичате нарастващия обем на тялото си. В нея тя обръща хастара на душата си. Оттам изтръсква цялата си болка и провали, развява бялото знаме и с болезнен стон извиква: "Предавам се, не мога да се справя, но ако чуете моя вик, ще знаете, че от килограмите боли повече от удар с чук, те са по-опасни от срутена къща! Затлъстяването е болест, то е зависимост - не го допускайте в живота си, овладейте го навреме!".
В тази книга Деси се разкрива така, както никой друг не го е правил. Тя, която обича да крие тялото си, пред вас разголва душата си. Поемете я в шепите си, прегърнете я, разберете я. И знайте, че това не е просто изповед. Спасение е. Разказът, на моменти отблъскващ и груб, всъщност е покана за бягство от измамния и лъжовен свят на поредната доза - храна, алкохол или наркотик - оказва се една и съща зависимост. Но начинът, по който Деси разкрива тази зависимост, е неподражаем, безкомпромисно истинен и категоричен. Това го прави специален. Като нея самата."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
