Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата от това завъртане. Нивата на националната политическа култура на публиката и елита бързо сменят своето място в обществения живот. За страничния наблюдател това се възприема като хаос. Но един по-задълбочен поглед може да види, че към естественото развитие на обществото се извършва поредното адаптиране на утвърдени схеми и актьори. В този контекст от всички партийни етажи и офиси се въздейства върху очакванията на българина към управляващите. В крайна сметка за пореден път една срещу друга се изправят двете тенденции за развитието на нашето общество - либералната и консервативната.
Второто и допълнено издание на "Атиловите империи" отново е актуално, поради неотслабващата агресивност към нашата идентичност от страна на Русия. Агресивност, даваща жизнени сили на ирационална емоционалност спрямо действията на Русия в част от българското общество и в българското политическо пространство. Чрез тази емоционалност се правят опити, а и реално се променя рационалният прочит на българския интерес. България и идеята за българска държавност не само се ерозира, а се поставя в системен риск от разпад. "Вместо равномерно и интровертно развитие: настъпателен патос и възторзи, последвани от унило бягство и посипване на главите с пепел. Ако това бъде наново допуснато да стане в България, българите ще станем пак спътници на Хаоса."
Арх. Христо Генчев препотвърждава прочита си за генезиса на взаимоотношенията между Русия и Запада (НАТО с партньорството на Швеция и Финландия, ЕС с партньорството на Норвегия и Швейцария). Дефинира фундаменталните различия в организирането на обществата и усвояването на пространствата. Различия, по същество критерии, за формирането и осъществяването на българската политика и за начина, по който искаме рационално да организираме развитието си. Погледнато през тази призма, битката за превес на рационалното спрямо идеологизираното (ирационалното) в българското пространство неумолимо формира поведението на основните политически оператори, които се разкъсват между братската емоционалност към силите на архаичността, а може би и на зависимостта от тях, и естествения стремеж на Човека към ценностите на свободата (на инициативата) и равенството (пред закона).
Нагледно е представена необходимостта от дълбоко преосмисляне на процесите и механизмите за формиране на националната политика. Ключов компонент е реконструирането на системата за сигурност и отбрана и изграждането на способности, адекватни на предизвикателствата, рисковете и заплахите за настоящето и бъдещето. Членството на България в НАТО и ЕС е само предпоставката. Защото, както прогнозира авторът, слабостта на България е твърде вероятно да бъде използвана за предизвикване на Големия конфликт между Русия и Запада. Как да предотвратим тази опасност? Отговорът е: формиране, извън наслоените идеологически матрици, на нова консервативна политическа култура, възпроизвеждаща устойчиво за обществото ни развитие.
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
