"В последните 50 - 60 години невербалната комуникация (НВК) се превръща в обект на изследване на значителен брой науки. Започва да изглежда все по-интересна и любопитна, да става все по-модерна и да се изучава все по-дълбоко с използване на нови технологии. Ще бъде крайно невярно обаче НВК да се свързва само с този период. Всъщност съвременният човек продължава да се стреми да отговори на въпросите, които са вълнували древните физиогномици, философи, лекари, ретори. Трудно могат да се изброят изчерпателно науките, които са се занимавали в най-различен аспект с невербалното и невербалната комуникация. Няма дори да се опитаме да направим подобно нещо, не защото е трудно, а преди всичко защото настоящето изследване не го налага.
В по-нататъшното изложение на проблема ние ще изхождаме от целта си да покажем мястото и значението на невербалното в ораторското изкуство, разбирано традиционно като изкуство на словото. Ще поставим това слово в контекста на общуването и с всички необходими характеристики на общуващите субекти.
Ще си позволим да ползваме резултати от физиогномика, френология, криминална антропология, медицина, психолингвистика, семиотика, театрална педагогика и всички науки, научни области, учебни дисциплини, докосващи се в една или друга степен до невербалното."
Величко Руменчев
