Въобразената пустота

Или за възможностите на един междукултурен диалог като философия на пустотата.

"Всички дхарми (в това число и нирвана), се казва във философията на Изтока, са пусти (по природа), умът е създател и поддръжник на реалността. С оформянето на една личност (умоподдържана) тя започва да съществува в полето на общото с всичките си потенциални цели и амбиции според средата и културата, която я определя. На Запад се казва (като се визира феноменологията на Едмунд Хусерл), че нашето съзнание, доколкото има предел и интенция, винаги е съзнание за нещо, т.е. съзнанието е съзнание в голяма степен само като Аз, преживяващ видимостта. Настоящата монография прави опит, на първо място, да погледне на вече дискутирани теми през призмата на противоположностите. В така заплетената шарада от идеи тя тръгва от нишката за пустотата / нищото като важно понятие за Школата от Киото и продължава с нейните склонения при основните ѝ представители: Нишида Китаро, Танабе Хаджиме и Нишитани Кейджи. В процеса на развитие на идеите, вложени в темата, и след двумесечен престой като практикуващ в Нагаока дзенджуку и изследовател към Университета в Киото пред мен се открои фигурата на друг, късен, спряган за представител на Школата философ - Куки Шюдзо.

В търсенето на общи символи в общуването Изток-Запад идеите на Куки са засегнати само контрастно, в частта зад стила ики, където той задава значения през призмата на собствения си опит в едната и другата култура. Тези негови размишления имат изненадващи прилики, по-точно с предложения метод за изследване, с този на Хайдегеровата "херменевтика" година преди "Битие и време" да бъде публикувана. В предложената перспектива текстът съдържа хипотези, свързани с въпроси като: как явлението съзнание се разгръща в опита да се съблече, а не облече в смисъл и как, облечено в своята аз-овост, се съблича, за да достигне истинския си смисъл; доколко тези различия имат своето съответствие в диалог на тема източна и западна диалектика на културните символи, при положение че в позицията на философията на Изтока стои идеята за нещо, което е пусто по природа; как една културна картография на идеи се развива през феноменологията (философия на преживяването) и би ли могло да се каже, че тя е и "философия на пустотата". Монографията в крайна сметка е опит за първо по-цялостно представяне на Школата от Киото на българска почва."
Калинка Янкова

Калинка Янкова е доктор по социология, антропология и науки за културата към катедра "Културология" ("Теория на религиите") към Софийския университет. Темата на дисертацията е "Школата от Киото - "чистото съзнание" и "жизненият свят" в една "философия за пустотата". Феноменологични прочити". Интересите ѝ са свързани с изследвания върху значения, символи и семантика на древните култури, цивилизации и техните изгубени езици; всичко свързано с вярвания, ритуали, религия, философия, феноменология и т.н.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg