На ложе от лотоси. Поезия

Поезията на Видяпати е оказала широко влияние през следващите векове както в Хиндустан, така и в Бенгалия, Маитили, в известна степен на непалския език и други източни литературни традиции. Всъщност езиците по времето на Видяпати току-що са започнали да се оформят и да се превръщат в ранни версии на сегашните източни езици. По този начин влиянието на Видяпати върху създаването им е аналогично на това на Данте в Италия и на Чосър в Англия.

Позията му е един от върховете в световната любовна лирика.

Видяпати (1352 - 1449 г.) е роден в село Бисфи, в областта Мадхубани, Индия, и е починал в Самастипур. Той е син на Шри Ганапати Тхакур. Името му е съставено от две санскритски думи: vidya (знание) и pati (магистър), което означава човек на знанието.

Ни дните радостни, ни скръбните ни дни
Прекрасната се къпе
Премина и си казах
Лицето ѝ прекрасно
От свежи лотоси стъкмих му ложе
Любовник несравним е той
Дъждовна нощ, вън - студ, тъма
Свенливката довела съм при теб
Одеждата ми той - и свяна! - на топлата земя
Черни къдри - завеса. Лицето зад тях се е скрило
Прегръдките му здрави са, неуморим е моят мил
Най-чиста захар в свято мляко прибавили с нектар
Слепецът пътя ще опипа
Аз искам устни в устните да впия
Лъжци и хитреци - безчет
Мъжът държи на своята дума
Седя си вкъщи сам-сама
Разпуснала коси - и къдриците скриват
Щом оросят се гъстите ѝ мигли
Ах, откакто те отведох аз на тази тайна среща
И колкото по-силно нажежаваш златото
Рано заран кукувици кукат
Недей да се топиш от скръб
Посърналите бузи прикрих тук-там с къдрици
Вън - страшна нощ. И скитници по пътя
Чашите на моите гърди
Бързоструйните къдрици
През тъмен лес в нощта
Не тя поиска - повели съдбата
Той ме носеше - гирлянда
Не я изпускай, знай
Косите ти са гъсти чорли на дивачка