"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез говорещата в това цялост, да се създаде свят, който да бъде зареден с потенциала на промяната. Промяна чрез общност в различието и изречено вслушване в другия. Което раждам дом. Общ, смислен, и уютен. Този принцип ще бъде следван и в следващите томове на антологията - ще бъдат "книги с разказ", ще подбирам и каня в един общ дом автори и поетики, готови да дават и получават, за да променят и се променят..."
От съставителя
